Да попаднеш в бг болница по спешност е нещо като да се сблъскаш челно с действителност, която и най-талантливият екип от сценаристи трудно би разказал.
Някак тази случка ме накара да затвърдя ненавистта си към българския лекар, системата, здравеопазването, изобщо милата ни Родина. В 7.45 чинно зачаквам да ме пуснат във въпросната болница, за което съм се разбрала с близък лекар предишната вечер, разбирай “с връзки” съм. Чувствам се горе-долу добре, но по общи схващания би трябвало да съм колабирала, знам това от изследвания, които съм си направила ден по-рано. Така, чакам на вън около 15 мин. Качвам се в отделението. Още чакам, но иначе съм спешна… След близо час и половина разхождане с някакви листа нагоре-надолу най-накрая ме приемат в болницата.
Имам си стая и легло.
Изобщо не знам какво ми е… знам само, че три сестри едва успяват да ми сложат абокат… Успяват… Ръката ми заприличва на лейка. Продължавам да не знам какво ми е и какво ме чака. Казват ми, че трябва да ми се прелива кръв, но за целта някой трябва да дари. Е, това нямаше ли как да го знам по-рано… Намирам…
По-общи критерии всеки средно-статистически човек с тази липса на червени кръвни телца би берял душа в изпружено положение и не би могъл да прави сложни логистични схеми, за да намери няколко човека да дарят кръв. И за дарителите е измислено страхотно… Идват, търсят къде да паркират, даряват и после започват трескаво да търсят къде да занесат бележка, за да може на техния близък да се прелее жизнено-важното…
Най-хубавото от всичко е, че абсолютно всички лекари, сестри, санитарки и всякакъв персонал са дълбоко недоволни, кисели, злобни и така те мразят, че си им влязъл в обхвата, че ти иде да хванеш едно дърво и наред.
Времето продължава да тече, аз продължавам да съм в мрачно неведение какво ми има…
Понеже съм нахална журналистка успявам да разбера, че в някакъв момент ще ми правят някаква манипулация, но кога и защо не става ясно… В някакъв момент идва намусена лелка и ми хвърля замръзнал плик с кръв, на който пише срок на годност. Казва ми да го стопля на кожата си и изчезва.
Навън вече е тъмно, а мен ме викват за манипулацията… Правят ми я… Не ми казват нищо…
Следва преливане на кръв… Часове по-късно разбирам, че съм имала язва, която е кървяла, ама вече не… нещо такова. Все още не ми е абсолютно ясно какво следва. Добре, че има гугъл. Става вечер, нощ, трябва да се спи… В тоалетната хлебарките празнуват Коледа, Нова година и Ивановден едновременно, толкова са много… Има телевизор, който не работи. В 10.00 ч. вечерта гневна, недоволна санитарка идва да мие с парцал и заплашва, че ако има стъпки ще ни убие…
Нощта се спуска, звездите изгряват, животът би трябвало да е хубав…
Весела Тотева, Фейсбук
Много искат, а нищо не дават. Това е безплатно то здравеопазване….