Най-малките близначки са първокласнички, едно от момчетата ще е абитуриент, най-голямата дъщеря има 4-годишно момиченце, видя КОЧ
Семейството е засадило двор с овошки, фризерът е пълен с риба
Кои са нашите съвременници, направили добро, спасили човек, проявили жестове на внимание към страдащите – идеята да ги покажем, да разкажем техните истории започна с кампанията “Достойните българи” на вестник “24 часа” през 2003 г. Оттогава до днес повече от 500 българи, а и чужденци станаха носители на високото звание.
В големия отбор на достойните има най-различни хора – ученици и студенти, спортисти, лекари, архитекти, журналисти, многодетни родители, свещеници, политици, банкери, строители, компютърни специалисти, юристи, селски труженици, пенсионери, войници и пожарникари, полицаи и планински спасители, шофьори, машинисти на влак, кондуктори и ватмани.
Общото, което ги обединява, е, че са хора с големи и смели сърца, които не се страхуват да се раздават. Днес ви припомняме историята на една от достойните българи.
“Не позволявам да ваксинират децата ми, това е причина да не получавам детски надбавки и социални помощи от държавата за многолюдната си фамилия. Трудно ни е, но се оправяме и без тези пари”, това каза пред “24 часа” Цанка Палова.
Тя е майка на 13 желани деца, а вестникът я нареди сред достойните българи на 2010 година, след като на 31 декември същата година Цанка роди в казанлъшката болница близначките Ивана и Николета – 12-о и 13-о поред дете в семейството. Тогава Цанка живееше със семейството си в село Кънчево, община Казанлък, днес всички са в Гурково. Да се преместят там, ги покани местният бизнесмен Кольо Атанасов, който предостави безвъзмездно на семейството къща с двор.
По документи те вече са собственост на Палови. Току под покрива на къщата се вее българският трибагреник От времето на номинацията в кампанията “Достойните българи” изтече много вода. Някогашните бебета вече са първокласнички и в момента учат буквата Г. С тази буква започват думички като грозде и гости, но с нея се пише и името на техния град – Гурково, учат Ивана и Николета. Трябва бързо да напишат домашните си, защото имат и друга задача – да помогнат на майка си да обелят сварените картофи, с които Цанка ще приготви огретен за цялата многолюдна фамилия. Ще има и супа топчета.
И да сложат дрехите за пране в новата пералня, с която семейството може да се похвали. Това е важно, защото една от темите в първите материали за тях беше, че Палови нямат пералня и майката мечтае за такава помощ, защото ще трябва да перат пелените на бебетата на ръка.
Семейството е все така задружно въпреки парадокса, че 13-те деца и родителите им Цанка и Иван нямат обща снимка, на която всички са заедно.
“Ако искаш да ни събереш, трябва да правиш колаж”, предупреждава Цанка. Все някой ще липсва, а и най-големите момчета – Николай, който в края на януари ще стане на 30 г., и 26-годишният Мариян, категорично отказват да участват в подобни масовки.
Най-голямата кака – Елена, вече отлетя от семейното гнездо – омъжи се, след като завърши местната гимназия, и сама вече е майка на 4-годишно момиченце, което носи нейното име – Елена. Живее наблизо, съпругът е от града. Нарича се Иван и заедно с бащата на Елена, също Иван, работели в една и съща строителна бригада, оттам и младите се запознали.
Останалите 10 деца все още са ученици – всички в Гурково.
“Много често ме изпитват дали зная имената на всичките си братя и сестри, а след това – и кой в кой клас е”, признава 11-класникът Димо, който е решил сам да удължи коледната си ваканция.
“След батковците Николай и Мариян и кака Елена, на 23 г., идва 18-годишният Христо, който тази година ще бъде абитуриент и желае да продължи нагоре с образованието си. После съм аз, след мен са 15-годишният Петьо и 13-годишният Георги”, изброява Димо.
След това идва ред на 12-годишните близнаци Димитър и Надежда, които учат в VI клас, 11-годишната Мария е в V, Александра, на 10 г., е в III клас. Накрая са близначките Ивана и Николета, първокласничките. Тях майка им не ги пуска на занималня, защото там се разсейвали, и затова си готвят уроците вкъщи. За тях като най-малки Дядо Коледа бил щедър – донесъл лакомства, ботушки, флумастери, моливи. По-големите, както много техни връстници, не се отделят от компютрите, а на 12-годишния Димитър му дай само да рита топка.
Тъкмо заради Димитър Цанка не позволява да правят на децата ваксини, досега никое от тях не е вкусвало и антибиотик
“Има и по-прости, бабешки лекарства”, е философията на майката. За Димитър разказва, че когато бил на 9 месеца, му направили поредната ваксина, след което го пипнала жестока магарешка кашлица. “Тогава се чудехме дали ще оживее.”
След това имал проблеми с бъбреците и през 2016 г. почти цяла година изкарали в детската урология на “Пирогов” – момчето трябвало да претърпи и операция заради камък.
“Не зная дали бъбречните му проблеми дойдоха оттам, но кашлицата беше от ваксината, нямаше от какво друго да е”, убедена е Цанка. И е категорична, че не поради някакви религиозни причини е срещу ваксините и антибиотиците.
Лишено от детски надбавки и социални помощи, семейство Палови разчита на собствените си сили. Разбира се, майката, която по професия е счетоводител, няма как да работи с 10 по-малки деца край себе си, за които трябва да се грижи. Бащата Иван е строител, батковците Николай и
Мариян работят в местна бригада, която добива и обработва дървесина – Николай е секач на дървета, Мариян е на банциг. Заради отличен успех абитуриентът Христо получава стипендия от училището си, стипендия, но по-скоро социална получава и Димо.
“Нямаме други приходи, но гледаме от нищо да не лишаваме децата си. Засадихме двора си в Кънчево с овошки, вече брахме от тях и първите плодове”, доволна е Цанка. Доскоро там живеела майка Мария, но след нейната смърт къщата опустяла. Палови обаче намират начин всеки месец да я посещават и да работят двора си там. Резервната им храна е рибата, която татко Иван и момчетата ловят из планинските реки наоколо. Ако не е на работа и времето е хубаво, Иван грабвал въдицата.
“Фризерът е пълен с риба”, доверява една от близначките.
Преди няколко години към Палови медийният интерес бе голям, а Цанка пази на видно място и досега грамотата си за достойна българка, връчена от “24 часа”. Но постепенно семейството с 13-те деца престава да буди медиен интерес. Секнали и помощите, които преди време често им изпращали познати и непознати с добри сърца.
Цанка приема това за нормално. И разказва: “Последното, което ми предложиха от една от големите телевизии, бе да участвам в тяхно риалити. Отказах, не можех да причиня това на децата си дори и срещу някакъв хонорар.”
