Драг кралицата Елза Парини: Още в 5-и клас осъзнах, че съм на „другия тротоар“

Елза Парини е живата легенда на нощния живот в България през 90-те години. Тя е една от първите драг кралици у нас и заедно с още шест свои „посестрими” прави прощъпулника на травестит шоутата в България, които днес се наричат драг партитата.

Песните и танците на мъжете, облечени като жени и самоопределили се като еви, докарват публиката в екстаз. След падането на Желязната завеса подобни спектакли са като гръм от ясно небе. Всички ги аплодират и на никого не минава през ум да обижда на пол.

Днес мадам Парини е главен редактор на интернет изданието за лайфстайл и шоубизнес LifeOnline.bg. Прави пиара на известни личности и съвсем не се е дистанцирала „от безсмислени и изяждащи енергията „събития”, както обича да казва.

Преди месеци е отбелязала 30 години Елза Парини. Елза е и водеща на спектаклите на комедийната група „Ала Бала“ с Кварталната Батка, известни сред младите от  Ютюб. Репортер на „Уикенд” потърси атрактивната блондинка във връзка с публичните дебати за т.нар. ЛГБТ-пропаганда.

–  Предполагам, че имате ясна позиция относно т.нар. „джендърство”. Каква е тя? Защо плаши родителите?

– Просто досега не се е говорило за това, че човек, който се е родил гей, осъзнава това още като дете. Дете, което се чувства различно, но не може да разбере защо не харесва момичета както своите съученици. За да избегне подигравките и тормоза, трябва да крие истинската си сексуалност. Такова потискане на личността води до сериозни психически проблеми в бъдещото развитие на индивида. Дойде моментът да се говори и за това. Никой родител не е готов да чуе, че дъщеря му или неговият син е привлечен от собствения си пол.

Родителите се надяват, че ако не се говори за това, децата им може и да не тръгнат по „другия тротоар“ и ще са хетеросексуални. Това е толкова наивно! Ако детето ви се е родило гей, то по един или друг начин ще намери своя път, с цената на жертви, терзания, тормоз, обиди и т.н., и това може да го направи или по-силен индивид или тотално да опропасти неговото бъдеще.

Аз лично осъзнах, че съм гей някъде в 5-6 клас. Беше ми трудно, не разбирах защо се случва да харесвам повече момчета, отколкото момичета. Всячески се опитвах да се впиша и да подражавам на съучениците си, но не се получаваше. Просто много ми личеше, бях изнежено и женствено дете, не обичах спорта играех си с момичетата и странях от момчетата. Не ми беше никак лесно.

– Спомняте ли си вашите първи стъпки в първото травестит шоу у нас, което се проведе в началото на 90-те години на миналия век? Как ви приеха тогава хората? Каква беше вашата публика?

– Разбира се, че си спомням, какво като са минали 30 години! Тъкмо беше дошла демокрацията. Отваряха се частни заведения и собствениците търсеха интересни шоу програми. Нямаше чалга певици, поне не колкото сега, и се наблягаше на вариететните и комедийните представления. Такова беше и нашето, което създадохме с колегите ми от „Тамара Найт Шоу” –  тогава не бяхме чували израза драг кралица и се наричахме Първото и единствено травестит шоу в България. По това време имаше много „първи“ неща – Първа частна банка, Първа частна милиция, първа частна телевизия и т.н. Приемаха ни като артисти и много ни се радваха.

Шоуто ни беше феноменално за времето си – много професионално издържано, на високо ниво, с пищни костюми и хореографии, и много хумор от моя страна. Аз бях основното лице на шоуто, дори колегите ми се сърдеха, когато някой каже шоуто на Елза или пък да ме нарече „вашата шефка“. Никой не се интересуваше какво, как и с кого го правим в леглото. И нещо много важно, имахме приятели, някои от тях семейни с деца и те никога не са се притеснявали децата им да комуникират с нас.

Тогава гейовете не бяха демонизирани както сега. Това започна да се случва лека-полека след 2005 г. Като бавно, но достатъчно настоятелно определени кръгове започнаха да облъчват обществото и да го настройват срещу нас. През последните години това крещене по ЛГБТ общността ескалира до нови нива, че дори аз започвам да се страхувам за сигурността си. Много хора, особено от по-младите и подрастващите, са радикализирани относно нас. Сформират се групички, които причакват и пребиват гей хора.

– Сериозно ли говорите?

– Да, напълно. Наскоро се запознах с момче, чиято челюст е била строшена и бил пребит от няколко тийнейджъри в морската градина във Варна. Преди такива неща не се случваха, защото никой не настройваше хората един срещу друг.

– Имате ли истории с мутри и как силоваците гледаха на вас? Правеха ли неприлични предложения, държаха ли се грубо?

– Та те държаха заведенията, в които играехме и гледаха на нас като на артисти. Не сме имали проблеми, с изключение на едно шоу в Слънчев бряг, в дискотеката на Васил Илиев. Той беше там с някаква глупава манекенка, която измрънка, че й било скучно по време на нашето шоу и искала да танцува. Тогава просто ни казаха да съкратим програмата и приключихме някъде по средата. Не ни платиха, ако не се лъжа, а ние се изнизахме бързичко, както си бяхме с перуките и токчетата. Но сме забавлявали много хора от тези с прякорите, които вече не са сред живите, и не сме имали грижи, даже мога да кажа, че ни уважаваха повече.

Имало е предложения, разбира се, но защо ги наричате „неприлични“?! Бяха си съвсем прилични предложения. Да, често се случваше и повечето се държаха много кавалерски. И как не, ние бяхме много по-ефектни от повечето жени по това време.

– Защо избрахте да се представяте под псевдонима Тереза Орловски? И как Тереза стигна до Елза Парини?

– Тереза бях за много кратко. Тереза Орловски беше известна актриса от порнофилмите, аз бях тогава на 20 и хормоните ми бушуваха. Предполагам, че съм искала да дам някакви сигнали. Взех името й. Този период мина бързо и станах Елза. Името дойде с буйната ми коса. Хората около мен започнаха да ме оприличават на Лъвицата Елза. На мен ми хареса, но само Елза беше малко постно – като име на куче. Затова си избрах фамилията Парини. Италианска е, звучи секси!

– Имахте ли случка, която ви пречупи, промени, насочи към другия пол?

– Както вече казах, още от дете осъзнах, че си падам по собствения пол. Това със случките обикновено се случва по затворите. Не съм била там! (смее се – б.а.)

– Казвала сте, че сте били в казармата, че дори ви се е налагало да карате танк. Как се чувствахте там? Имате ли някой интересен спомен?

– Чувствах се като всеки друг, влязъл в казармата, малцина бяха щастливи. Смятах военната служба за чиста загуба на време. Бях осъзнат гей вече. Можех да кажа на комисията, че съм хомосексуален и най-вероятно щяха да ме освободят, но тогава нямах смелостта да го направя – предполагам, за да го спестя на родителите си. Чувствах се добре, защото умея да подреждам нещата в моя полза и бързо си създадох влиятелни закрилници от страна на началниците. Но имаше и тежки моменти, относно физическата подготовка, това наистина ме мъчеше. Нали ви казвам, че не обичах спорта.

Спомени имам много. Понеже всички виждаха, че не ставам за войник, не ме занимаваха с войнишка работа, а предимно с канцеларска. Учех в школа за танкисти и ходех на занятия. Когато я завърших, ми зачислиха един счупен танк. Веднъж трябваше да управлявам танка по тъмно, на някаква демонстрация, и беше меко казано голям провал. Почти се изгубих на полигона и отпраших с машината към Драгоман през полето. Все пак командира на танка ме алармира и се върнах. Беше едновременно много смешно и трагично. Тотална излагация!

– Вярвате ли в съдбата, в предначертаното? Сбъднахте ли детската си мечта, или се отдалечихте от нея?

– Да, вярвам и всекидневно получавам много доказателства за това. Както вярвам и в кармата. От ранна възраст бях много артистично дете. Все разказвах вицове, организирах представления, правех се на говорителките по телевизията и взимах интервюта от нашите. Аз просто знаех, че това ще ми се случи, ще бъда публична личност. Но ако трябва да говоря за мечта, мечтаех да работя в авиацията като салонен екипаж. Уви, не направих нищо, за да сбъдна тази мечта. Но пък и не съжалявам особено…

– Суетна ли сте и ако е така, в какво се изразява вашата суетност?

– Изразява се в множество разкрасителни процедури, вече имам и някоя друга корекция по лицето. Изразява се в желанието за перфектен грим и прическа, ефектни тоалети, които да прикриват недостатъците на мъжкото телосложение, все такива неща. Винаги съм с идеален френски маникюр и педикюр. Поддържам се – и заради себе си, и заради сценичния си образ.

– Криете ли годините си типично по женски, или по мъжки ги казвате?

– О, не, нищо не крие! На 24 декември ще стана на 51 години и смея да твърдя, че изглеждам доста по-добре от съучениците си.