Д-р Чавдар Ангелов, директор на Националния парк-музей: Няма да събаряме Шипка!

Прави се тригодишен основен ремонт, някой умишлено сее дезинформация

Борислав РАДОСЛАВОВ

Същинска война се разгоря за Паметника на свободата на връх Свети Никола 149 години след славната Шипченска епопея. Поводът е тригодишен ремонт на монумента, който вече стартира, а снимки на демонтирани каменни плочи, фадрома и заграждения предизвикаха страховита онлайн буря, подета от политици, общественици и посетители.

“Разрушават паметника на Шипка”! “Изтърбушват светинята”! “Не го ремонтират, а демонтират”! “Ставайте, българи, спите ли”! “Заличават историята ни”. Това са само част от коментарите и призивите на негодуващите, а обвиненията и тревогите, че съдбата му може да последва тази на монумента на съветската армия заваляха като из ведро.

Каква е истината и какво се предвижда през следващите цели три години? Отговори на въпросите “България Днес” потърси от извора.

Консервация и реставрация на паметника е наложителна и трябва да се случи в рамките на 642 календарни дни, разположени в три строителни сезона от 1 април до 31 октомври, обяви пред вестника д-р Чавдар Ангелов, директор на Националния парк-музей “Шипка-Бузлуджа”.

“Някой умишлено е впрегнал хор за дезинформация с користна цел. Заради лошото време през зимата и най-вече силния вятър на върха сме се презапасили със срока на изпълнение. Но е важно да бъде качествено. Време и търпение трябват”, посочи Ангелов.

По думите му Паметникът на свободата на връх Свети Никола не е терен за политически битки, личен пиар или трупане на дивиденти, а е памет на България.

И допълва: “Нека не позволяваме около ремонта да се произвеждат страхове, сензации и лични кампании. Паметникът на свободата трябва да остане над политическите сметки и над личните амбиции”.

Ремонтът на паметника идва след 9 години работа. Когато Чавдар Ангелов поема поста, монументът дори няма акт за собственост и не е вписан в кадастъра. След като това се случва през 2017-а, започва събиране на нужната документация и извървяване на всички процедури, През лятото на 2026 г. най-накрая всичко вече е окомплектовано, обществените поръчки за реставрация и консервация са налице, а финансирането от 8,2 млн. евро с ДДС е осигурено, посочва Ангелов.

“Не разкопаваме нищо, основно ще реставрираме фасадите. Изцяло ще се префугира, затова фасадите трябва да бъдат максимално разкрити. Стълбището е върху насип, което води до непрекъснато слягане на земята и разместване на плочите, и затова е демонтирано. Когато се обработи стената зад него, стълбището ще бъде възстановено. Облицовъчните камъни са номерирани по схема и ще бъдат върнати на точните места”, увери пред “България Днес” Ангелов и обеща всички предстоящи годишнини да бъдат провеждани на обичайното място в условията на продължаващ ремонт.

Всички каменни плочи са отделяни на ръка, а фадромата е използвана за преместването им, тъй като са много тежки.

“Няколко каменни блока паднаха през последните години и някой би могъл да пострада. Това не е измислица, за да правим всичко това”, разказва още директорът на Националния парк-музей “Шипка-Бузлуджа”.

И допълва: “Целта на реставрацията и консервацията е паметникът да бъде възстановен в максимално автентичния си вид, без да се добавят нови елементи. Нямаме за цел да подменяме каквото и да било. Няма никакви основания, че ще последва съдбата на Паметника на съветската армия – съвсем произволно избран пример давам. “Новината”, че Паметникът на свободата ще бъде премахван, беше пусната още 2024 г. Нищо такова не се е случвало и никой никога не е имал подобно намерение. Гледам да не следя подобни коментари, но не мога да променя това кой какво говори” – казва Ангелов.

Готвят се промени освен във външния вид, така и отвътре. За първи път ще се виждат и двете лица на легендарното Самарско знаме. Всички експонати ще бъдат в климатизирани витрини, за да се гарантира опазването им. Досега можеха да се пипнат някои от тях.

Печатът на граф Игнатиев ще бъде отделен в експозиция на шестия етаж в самостоятелна витрина като акцент за основната му роля за Одринското примирие и Санстефанския мирен договор. Досега печатът се помещаваше в обща витрина с други експонати.

Ангелов отговори и на съмненията в пренаписване на историята в експозицията в славния Паметник на свободата.

“Текстовата част ще бъде в пъти по-голяма от досегашната, разширяваме я с информация за отделни експонати и събития. Новата екзпозиция се нарича “Шипченска епопея”. В нея ще се разказва за причините за Руско-турската освободителна война, Българското опълчение и действието й, охраната на старопланинския проход, сраженията, приноса на ветераните за изграждане на младата България. Ще има и макет на монумента с брайлов текст, за да се докоснат хората със зрителни проблеми до него. Информацията ще бъде на български, руски и английски език – съвсем логично и нормално. Нищо ужасяващо няма да се случи с паметника и разказа за него. А чуваме какво ли не”, коментира Чавдар Ангелов и добави, че консултанти са били най-изтъкнатите историци у нас за този период, сред които проф. Вера Бонева, проф. Пламен Митев и проф. Милко Палангурски.

Общо 78 експоната ще отпаднат от постоянната музейна експозиция в Паметника на свободата на Шипка след предстоящия ремонт. В сегашната експозиция са представени 233 движими културни ценности и предмети. В новата те ще бъдат 155 – със 78 по-малко. При това само 112 ще бъдат физически предмети. Останалите ще са 13 маслени репродукции и 30 дигитално представени културни ценности.

Сред експонатите, които няма да намерят място в новата постоянна експозиция, са двете картечници “Гатлинг”, разположени на второто ниво на паметника. Според Чавдар Ангелов и Министерството на културата те нямат връзка с епохата или с отбраната на Шипченския проход.

Ще отпаднат и повтарящи се ордени, медали и монети, както и други предмети, определени като несвързани с историческите събития на Шипка. Това става ясно от официален отговор на Министерството на културата, публикуван от Димитър Пашев – председател на комисията по култура в Общинския съвет в Казанлък

От министерството уточняват, че извадените експонати ще останат във фондовете на музея и ще могат да бъдат показвани във временни изложби на НПМ “Шипка-Бузлуджа” в страната.

“Имаше въпрос и защо не извършваме ремонта на части? Тогава ще има няколко процедури по възлагане и отделни изпълнители по различните фасади, а срокът да скочи на 10 години”, коментира директорът на НПМ “Шипка-Бузлуджа”.

Пред “България Днес” Чавдар Ангелов разкри още, че е възложил пълен мониторинг на всички останали паметници в района – на Българското опълчение, руски военни монументи, братски могили и батареи, за да се знае какво трябва да се прави и по тях.