Единственият у нас медик свещеник лекува душата и тялото в Драганово

Д-р Иван Иванов сутрин облича бяла престилка, а вечер слага расо, научи Ко4

СУТРИН ОБЛИЧА БЯЛАТА ЛЕКАРСКА МАНТА, А СЛЕДОБЕД – ЧЕРНОТО РАСО. Такова е ежедневието на д-р Иван Иванов, известен също като отец Йоан, в горнооряховското село Драганово.

Той съчетава две професии, които практикува в уникална симбиоза. За благото на хората медикът обединява науката и вярата.

Д-р Иванов е роден в Горна Оряховица, а в деня на появата му на бял свят християнският свят празнувал Великден. Завършил е медицина в Плевен и преди повече от две десетилетия се установява трайно в Драганово. Няколко години след като се утвърждава като способен семеен лекар, се вслушва в гласа на сърцето си и става свещеник.

Така през 2001 г. приема монашеството. Духовният му пастир в търновския манастир „Св. Троица” архимандрит Севастиян го посъветвал да не се отказва от професията си. Оттогава той не само лекува болести, но и се грижи за духовното здраве на хората в селото.

В кабинета си работи сам, без медицинска сестра. Така и цялата бюрократична дейност пада върху плещите му. В пациентската му листа има над 1000 души, а често за преглед идват хора и от съседни села.

„Не мога да отделя лекарската си практика от духовната. Болестите на тялото и душата са неразривно свързани. И често човек не може да излекува едното, ако не лекува и другото“, казва той и тези негови думи оставят следа в паметта на пациентите му. А те на свой ред са категорични, че всяко посещение при него не е само преглед, а и духовен разговор.

Хората в Драганово нямат притеснения да споделят с лекаря болежките си и всичко, което провокира у тях неспокойствие, тревога и страх.

По думите на д-р Иванов, когато пациентите страдат, терапията не се изчерпва само с лекарства, а се допълва и от молитва. Вярва, че човек се възстановява само тогава, когато тялото и душата са в хармония. Той съветва своите пациенти да следват медицинските указания и да се грижат за вътрешния си мир.

Д-р Иванов не получава заплата в ролята си на свещеник. За него истинската отплата за труда в църквата идва от усмивките и удовлетворението на вярващите.

Отец Йоан живее скромно. Обитава малка пристройка към църковния двор и сам поддържа светата обител.

Местните са категорични, че присъствието на свещеника в селото внася спокойствие и сигурност. И за да няма объркване, се обръщат към него с прозвището „отче докторе“.

Галина ГЕОРГИЕВА / Борба