Ето как изглежда днес-Сама в Чернобил от 36 години: Баба разказа защо не е напуснала забранената зона и как живее там

Мария принадлежи към категорията хора, които се наричат ​​самозаселници. Въпреки че в действителност те просто се върнаха по родните си места, много от тях в предишните си домове.

Преди катастрофата в Чернобил Мария Василенко и съпругът й живееха на улица Киевски. Жената разказа за трудностите, с които се е сблъскала след инцидента, когато се е наложило да се лутат на различни места.

„Аз съм от село Копачи. Тя е работила там преди бедствието. Работила е като чистачка в училище в продължение на 30 години. Тя се премести в Чернобил със съпруга си, в неговата къща. Така живеехме тук. Когато разрушиха къщите в Копачи, плаках, защото там бяха останали две наши семейни къщи. Вече никой не живееше в тях, защото майка ми почина преди бедствието, но това беше наша земя… Къщите бяха разрушени и затрупани, сега ги няма…“, спомня си Мария Василенко.

След експлозията в атомната електроцентрала жителите бяха евакуирани, а семейство Василенко живее известно време в Чернигов, Киев и Днепропетровск. В Днепропетровск те временно останаха в хостел, след което отидоха в Чернигов, където живееше сватовникът. В къщата обаче имаше малко място и те решиха да се върнат обратно.

„Пристигнах първа. Тя остана незабелязана сред ликвидаторите, които се връщаха от Кабо Верде. Още същия ден поисках работа и на следващия ден започнах работа в гаража на Чернобилската станция. Така че 16 години работих там като чистачка”, споделя спомените си жената.

След завръщането си в Чернобил, няколко години по-късно, Мария губи съпруга си.

„Съпругът ми също се върна и си намери работа. Той почина четири години по-късно през 1990 г. Погребан е в Чернобил, зад гарата. Гаражът помогна. Вече 31 години живея сама тук”, казва Мария.

Мария Василенко има син, който живее със семейството си в Бориспол. Тя обаче няма намерение да напуска Чернобил. Казва, че е свикнала с тази земя. Тя ще остане тук, въпреки че признава, че не й е лесно да управлява фермата на толкова голям парцел. Особено трудно е да се подготвят дърва за огрев.

Мария има роднини, но те живеят далеч. Тя не поиска нищо от гостите си и не се оплака от почти нищо, въпреки че беше ясно, че не й е лесно да живее сама. От всички предимства на цивилизацията тя има само телевизия и мобилни комуникации.