В МЛЯКОТО ЗА МАЛКИ ДЕЦА ИМА ПО-ВИСОКО СЪДЪРЖАНИЕ НА РАСТИТЕЛНИ МАЗНИНИ (ВКЛЮЧИТЕЛНО И ПАЛМОВО МАСЛО) В БЪЛГАРСКИЯ АНАЛОГ ЗА СМЕТКА НА ПО-МАЛКО СЪДЪРЖАНИЕ НА МЛЯКО НА ПРАХ.
Продуктът от България не съдържа млечна суроватка на прах и е с по-ниско съдържание на микроелементи и витамини. Въпреки че българският аналог може да се определи като с по-ниско качество, той се предлага на сходна цена с тази в Италия. Този пример е даден при основните резултати от проучването за „двоен стандарт“ при храните, предлагани на българския и на европейския пазар, съобщиха от Министерството на земеделието, храните и горите, пише topskandal.info.
Установените по-съществени различия чрез анализ на етикетите и проведените изпитвания показва разлики и при Сирене моцарела – разлика в цвета и вкуса на продуктите, наличие на шупли в разрезната повърхност и утайка в саламурата на българския аналог. Българският продукт е с по-ниско нетно количество и по-малко количество сирене в опаковката, за сметка на повече саламура, показва изследването.
В бързо замразените багети има по-малко колбас и твърдо сирене в продукта на българския пазар, за сметка на повече чушки, доматено пюре и хлебна база.
В млечния шоколад има по-ниска масленост и по-ниско съдържание на какао в българския аналог. В млечен шоколад от друга марка е установено по-малко съдържание на лешници в продукта на българския пазар, показва изследването.
В безалкохолните напитки има разлики в състава, степента на газираност, вкуса и енергийната стойност. При безалкохолна напитка с вкус на портокал от една и съща марка, българският аналог е с малко по-ниско плодово съдържание в сравнение с продукта от Австрия и съдържа глюкозо-фруктозен сироп вместо захар. Тъй като продуктът е широко разпространен в цяла Европа е направено допълнително сравнение на етикетите с още пет други държави-членки на ЕС (Италия, Испания, Белгия, Германия и Унгария), според което плодовото съдържание варира от 5% в Българи и Унгария до 12% в Италия. В Италия, Белгия, Германия и Австрия продуктът съдържа захар, а в България, Унгария и Испания – фруктозо-глюкозен сироп.
Сред примерите за по-скъпи продукти са от 1% за сирене „Бри“ в Чехия до 166% за една марка паста в Италия.
В Италия има драстична разлика при една марка макаронени изделия, чиито цени в България са около 2,5 пъти над тези на италианските аналози. Според данните, при други 31 продукта (58% от обхванатите продукти) цените в България са с между 0,4% и 64,8% по-ниски от тези в съответната държава-членка на ЕС. Като пример са посочени цените на шоколад, бисквитени изделия и безалкохолни напитки в България, които са съществено под тези в останалите държави-членки на ЕС, обхванати от проучването.
Според сравнението на етикетите, при 40 продукта (75,5% от обхванатите продукти) информацията на етикетите е идентична. При 13 продукта (24,5%) са налице различия в представената информация по отношение на състав и/или хранителна стойност. Различията в етикетите се отнасят за: мляко за малки деца, моцарела, безалкохолни напитки, сладкарски, тестени и шоколадови продукти и зеленчуков бульон.
Според проучването, има разминаване в състава и качеството на някои продукти, предлагани на българския и на европейския пазар.
При лабораторните изследвания се установи, че органолептични показатели (сензорен анализ) – от изследвани 28 продукта, при 5 продукта (17,9%) са налице различия – моцарела, безалкохолни и шоколад. Физикохимични изпитвания – от изследвани 22 продукта, само при 1 продукт (4,5%) е открито различие – мляко за малки деца.
Анализът на съдържанието на различни специфични съставки показва разлики при:
– какао в шоколадови храни – от изследвани 2 продукта, при 1 продукт (50%) е открито различие;
– немлечни мазнини – изследван е един продукт, като не е констатирано отклонение.
В рамките на проучването са взети общо 106 проби. Те обхващат 53 храни и напитки от една и съща търговска марка, предлагани от една страна в търговска верига в България, а от друга – в същата или подобна верига магазини в избрани държави-членки на ЕС (Германия, Австрия, Италия и Чехия).
Сравнение на цените по държави показва преобладаващо по-ниски цени на българския пазар (само за 2 – мляко за деца и един вид пудинг, от 10 продукта цените на австрийския пазар са малко над тези в България). При останалите 3 държави не може да се открои ясна тенденция, гласи изследването.
КОЧ НЕ НОСИ ОТГОВОРНОСТ ЗА НАПИСАНИТЕ КОМЕНТАРИ
