Коняк „Златна котва“ беше 3,90 бутилката. Ракия плодова – 3,90, сливова – 4,90-5,10
Цените при социализма бяха народни, както и заплатите, помни ТРГ.
През последните 5-6 години до 1990-а прясното мляко беше по 30 ст., киселото – по 18 без бурканчето, 22 с бурканче или в кофичка. Кравето сирене беше 2,60. Минималната заплата действително беше 120 лева, но през 1989 г. я направиха 140. При все това с тия пари можеше да се купят доста неща и никой не гладуваше, пише Блиц.
Рибната консерва „Копърка“ например, която бе символ на студентската мизерия, струваше 28 стотинки.
Пресен сафрид, какъвто сега не може да се намери под 6 лева, беше 64 стотинки килото, пише „Флагман“. Имахме национален риболовен флот, който след това беше разпродаден или нарязан за скрап, затова и замразената скумрия беше 1,20-1,60 според големината.
Имаше и ценови куриози от плановата икономика, разбира се. Консервата скумрия в собствен сос беше 36 ст., а скумрия консерва в подлютен сос – 38 ст.
Беше деликатес и трудно се намираше обаче консервата „Ропотамо“. Тя беше вече цели 55 стотинки.
Наденицата македонка, известна като „Кучешка радост“, беше 3,30 или 3,60 – дето сега ни агитират да умрем за нея. Ама беше от месо. Кифлата беше 15 стотинки, баничката със сирене различно – от 15 до 20. Ама все пресни. Бозата – 6-15-30 ст. според шишето.
По-късно се появиха и глезотии като швепс – 60 стотинки без бутилката. Но пък виното беше по джоба на всеки. Бялото – 97 ст. Червеното – и то беше толкова. Не помня включваше ли бутилката от 10 ст., или тя отделно вървеше.
Преди 1989 г. ДСО ”Родопа” е единствената държавна фирма, осигурявала снабдяването на населението с месо и месни продукти. Месокомбинатът има клонове във всеки окръжен град, както и много цехове, пръснати в различни кътчета на страната.
Наденицата македонка, известна като „Кучешка радост“, беше 3,30 или 3,60.
Борбата с алкохолизма беше мижи да те лажем. Коняк „Златна котва“ беше 3,90 бутилката. Ракия плодова – 3,90, сливова – 4,90-5,10 (все по стандарт от 700 грама).
Родните велосипеди „Балкан“ – и сгъваеми, и с цяла рамка, всичките бяха по 85 лв. Батерийките бяха само „Никопол“ – 13 ст. малката, а 4,5 V – 48 ст.
През 1988 г. литър бензин в България струва 80 ст. – внос от СССР по линия на СИВ.
Цената на билет за градския транспорт в столицата и големите градове на страната до 1973 год. например беше 4 ст. От началото на 80-те цената на билетчето за автобус, тролейбус или трамвай стана 6 ст.
Цени на някои луксозни стоки: До средата на 1980-те кутия с 20 цигари българско производство струваше 50 ст. Кутия с 20 цигари внос от САЩ – 1,70 лева. В края на 80-те цените на цигари българско производство почти се удвоиха.
Културните мероприятия също имаха народна цена.
Билет за кино струваше 0,25 лв. (20 стотинки на първи ред, 35 ст. в ложите). Входът за театър беше 1 лв.
И понеже трудът краси човека по времето на комунизма имаше планова икономика, всичко се залагаше да се изпълни в срок от 5 години. Най-хубавото беше, че повечето от призивите бяха да се преизпълни плана преди петилетката. Както се казва: „Икономиката икономична-дело на всеки! или „С всички сили пет за четири“- демек да преизпълним плана :).
По времето на Тодор Живков народът работеше и ако и да не живееше охолно, не се лишаваше от нищо.
Лютеницата, която бълваха десетките консервни фабрики, беше 60 стотинки.
