Това е баба Елена от село Богдан, снимана 2 месеца след наводнението в карловските села. Баба Елена вече не е сред нас от един месец.
Така започва разказът на фотографа Анастас Търпанов, чиито снимки миналата година на наводнените карловски села, и по-специално тези на ромската махала в село Слатина, предизвикаха силен обществен отзвук. В този разказ става дума не само за баба Елена и нейните сълзи приживе. От него лъха мъката за всички баби и дядовци, чиито сърца не издържаха след водното бедствие и след още по-страшното бедствие – човешкото безразличие…
Ето какво пише Търпанов:
„В няколкото пъти, в които съм я виждал тази крехка женица, тя правеше само едно-единствено нещо, плачеше за лятната кухня, отнесена от водата, плачеше за малката къщичка, която е била неин дом. Питаше ме кога ще я възстановят, кой ще и помогне, а аз гледах плахо към земята и вдигах рамене, защото никой не се интересува от лятната кухня, в която е живеела баба Елена, просто една мъничка постройка в двора на къщата, в която живеят синът й, със снахата, внучка и че дори малката правнучка.
Чичо Петър ме помоли да намеря снимка на майка му, която да използват за гроба, защото всичко, което са имали, е отнесено от наводнението или намокрено, а аз ровейки в снимките, не намирам нито един хубав портрет, а само снимки, на които баба Елена плаче… и на мен ми се плаче, но дали на някой му пука от това, дали някой се е заинтересувал от баба Елена.
Тя е влязла в „добрата“ статистика на преживялите наводнението, нищо че няма и година по-късно си отива от мъка, ще влезе в другата статистика на отишъл си от старост, така и така вече й е „било времето“. Никой от общинска или държавна власт не се е поинтересувал от баба Елена, какво става с нея, добре ли е, какво й има, а за съжаление възрастните хора, отишли си след наводнението в карловските села, са много, почти всичките си отишли от мъка или страх.
Пък другите продължават да се борят всеки ден, забити в битовизмите и агонизиращото единично оцеляване и така ще е до следващия човек, който ще си отиде и ще бъде само статистика.“
Когато чете човек тези думи, няма как да не изпитва мъка. Но като че ли гневът е повече. Гняв за безхаберието и бездушието на властимащите, призвани да се грижат за хората, които са им гласували доверие, гняв за лъжливото съчувствие и великодушие. А дъждовете няма да изчезнат. Природата едва ли ще стане по-благосклонна към карловските села. И тогава?
Снимка: Анастас Търпанов
Източник: Глас
