Звездният репортер Борислав Борисов: Тъжна история, хора… Бъдете здрави, защото иначе е много страшно!

Звездният репортер Борислав Борисов показа с пост тази вечер, нещо тъжно и плашещо за самия него.

Излизайки от рамките на репортер, който се занимава с родния елит, той разказа за случка от болнично заведение, което е оставило трайна следна у него.

Само за няколко часа думите му предизвикаха вълна от коментари.

Ето и самия пост на Борисов:

В Пирогов е нещо страшно… Преди време ми се наложи по неприятни причини да посетя “Спешно отделение” и ми стана ужасно… Гледката е потресаваща и не я препоръчвам на никого…

Опашките са огромни. Хората са изнервени. Всеки иска да пререди другия и да мине. Постоянно се чува как някой чака от 2 часа и нищо не се случва. Някои хора се превиват на столовете, други мълчат търпеливо…

Имаше 2-ма човека, които лежаха на движещи се легла. Единият викаше: “Хора, моля ви, помогнете, не виждам нищо, моля ви…”, но доктор не се появяваше… Настана суматоха, но какво да направят хората, освен да тропат по вратите и да търсят доктор… На другото легло лежеше човек, дето все едно го нямаше на този свят. Казвам ви – бая време изкара там самичък…

Пред кабинет 112, дето чаках аз, имаше една баба, която много я болеше всичко и се извиваше от болка, но чакаше над час. То ти става мъчно да я гледаш. До нея имаше детенце на 3 години някъде, дето беше в кръв на главата и не беше приятна гледка, но момиченцето се беше гушнало в техните и си мълчеше… И си викам сега кой от двамата е с предимство – огромните болки на възрастната жена или момиченцето с родителите, което мълчаливо седеше и може би най-страшното при нея беше минало… Направо ужас!

И се питам в каква държава живея… Гледах чакалнята… То вратите не са сменяни от 40 години. Целите са одрани и без боя. Стените вече са целите мръсни и с паднала мазилка на места… И обвинявам държавата и управляващите до какво положение са докарали хората и как работят докторите…

И бях адски гневен и тъжен и си казвах тука можеш да си умреш и никой дори няма да ти помогне. И бях качил едно стори в Инстаграм, в което снимах, че в Пирогов е ужас… И тогава получих съобщение от някаква мадама пред фонтан. И ми беше написала “То в Пирогов не се ходи в неделя ха-ха-ха.” И аз подпалих. Защото бях в спешното в Пирогов и определено, щом съм бил там, има причина. И получих звуково съобщение, в което тя казва, че е доктор там… И си казвам: “Леле, как е възможно дори доктор в Пирогов така да реагира…” А аз очаквам тази пред фонтана да ми помогне, а тя ми се смее, че съм в неделя в Спешното. И ѝ казвам, че за неприятностите няма ден и час… И прекъснахме комуникация на момента…

Тъжна история, хора… Не искам никого да обвинявам. Но не може така. И то в Пирогов… Ако там е така, какво остава за болниците по малките места? Не ни третират като хора… дори докторите! Знам, че има и читави, но ти като си по спешност – просто бързаш и отиваш някъде. Ако докторите ни се смеят, че сме там в неделя, когато не трябва, какво остава?

Бъдете здрави, защото иначе е много страшно!