Иван и Андрей: Време е да променим чипа – българите сме точно толкова добри, колкото всички останали

Поканихме Дара на събитието ни “България на пет океана”, защото мисли за себе си като за човек на света и през последните 10 години сигурно не е имала и един почивен ден

Андрей: Ще бъдем на концерта на Лили Иванова в парижката зала “Олимпия”, за да снимаме кадри и за документалния, и за игралния филм за нея

Иван: Двете ми дъщери виждат себе си извън България, а двете ми момчета – тук

Съученици, колеги и най-добри приятели – това са Иван и Андрей, а първите им имена са достатъчни, за да ги познават всички. Иван Христов и Андрей Арнаудов (46-годишни и двамата) са сред най-популярните тв продуценти у нас. Малкият екран обаче им се видя тесен и така създадоха най-успешния български игрален филм – “Гунди – легенда за любовта”, и са готови да снимат и втори за примата Лили Иванова.

Още повече ги вълнува обществото, в което живеем, затова се опитват да разрешат проблеми и на демографията, както и да привлекат българите в чужбина да се върнат у нас. Така създадоха движението си “ДНК” и платформата Bulgaria Wants You, с която на 30 май правят форума за кариерно развитие “България на пет океана” в София.

– Дара – новата голяма звезда на България, а и в света, сама ще разкаже защо си заслужава да се живее у нас. Ще го направи на 30 май, когато ще гостува на форума “България на пет океана” на Bulgaria Wants You. Може ли успехът на една българска певица да е дори и малък повод българите в чужбина да се замислят дали не е по-добре да се върнат в родината си, ще ги предизвика ли победата на Дара на “Евровизия”?

Иван Христов: Може, защото всички българи, независимо дали живеем по света, или у нас, имаме нужда да променим едно нещо в себе си. И то е да започнем да мислим в световен и в европейски обем, да изключим от речника си фразата “Не е лошо като за България”. Сега, когато сме равноправни членове на Европейският съюз, когато сме в Шенген, плащаме в евро и българският задграничен паспорт е в челните позиции по сила, ние имаме нужда да променим чипа в главата си. Да знаем, че ако не по-добри, сме поне точно толкова добри, колкото са всички останали. Българите в чужбина трябва да знаят, че това, заради което преди години са отишли да живеят в Европа, вече могат да го получат и тук – в техния дом.

Едновременно с това винаги казваме още едно нещо – България върви нагоре, а Европа или е в застой, или върви леко надолу. Т.е. по една или друга причина двете ще се срещнат.

– Изключително висок вот получи Дара от зрителите. Едва ли само българите в чужбина са гласували за нея, но каква е причината да го правят така обединени – носталгия, гордост, самочувствие? Какво ви разказват за себе си, когато се срещате с тях?

Андрей Арнаудов: Българите по света, и по-специално в Европа, със сигурност са подкрепили Дара. Ние също я подкрепихме, като се свързахме с общностите ни в цяла Европа и ги агитирахме да я подкрепят.

Този месец имаме много поводи, за които да се говори позитивно за България и това е изключително важна тема – “Евровизия”, Girro d’Italia, концертът на Лили Иванова в зала “Олимпия” в Париж на 24 май. Тези признания работят за бранда България и са нещо, което всички трябва да сложим на първо място в приоритетите си, за да върви страната ни напред. Тази тема ще бъде много важна част от събитието ни на 30 май в “Интер Експо Център” – “България на пет океана”, най-големия ни годишен форум.

Българите, които идват на събитията ни в чужбина, са тези наши сънародници, които са останали свързани с родината си. Носталгията е нещо, от което няма как да избягаш. Българите навън все по-активно обмислят варианта да се приберат. Въпрос е на много фактори, преди всичко е финансовият, разбира се, но очевидно се случва и това се потвърждава не само от нашите, но и от официалните немски и британски статистики. Така че процесът е тръгнал – той се е случил в много други държави като Полша, Чехия, Словакия и т.н. Когато стандартът на живот доближи 70% от този в Западна Европа, мигрантите неминуемо започват да се завръщат.

– Уцелихте десетката с поканата към Дара да участва във форума, която е направена доста преди “Евровизия”. Защо я поканихте?

Иван: Слава богу, че поканихме Дара преди грандиозния успех. Когато вече всички градове ще искат тя да стане почетен гражданин и ще се надпреварват за домакинството на “Евровизия”. Поканихме я, защото Дара е представител на българите, които мислят за себе си като за световни хора. Въпреки че е млада, е трудолюбива и за последните десет години сигурно не е имала нито един почивен ден. А и защото вярваме в нея точно толкова, колкото и тя вярва в себе си. Независимо на кое място е в “Евровизия”, тя олицетворява идеите на Bulgaria Wants You.

– Какви други гости и доводи ще представите за това колко е добре да живееш и работиш тук?

Андрей: Добре че пренасочваме вниманието от Дара, защото иначе рискуваме да омаловажим присъствието на десетки уникални лектори. Искам просто да споменем имената на част от тях – министъра на културата Евтим Милошев, Димитър Димитров, основател на втория български еднорог Shelly Group, Иван Александров, основател и собственик на eBag. Даниел Бачорски, Макс Баклаян, проф. Христо Пимпирев, Люси Дяковска, Соня Йончева, Велизар Величков – Визо, Мартин Сребров, Пламен Русев, Димитър Маринов, проф. Атанас Семов, Ивайло Кунев, Джуди Халваджиян, Павел Колев и Ицака, Владо Николов и още, и още.

– С какво това събитие ще е по-различно? И защо се казва “България на пет океана”?

Иван: Най-голямата разлика е в мащаба – пространството е огромно, на едно място ще се представят около 100 компании, а над 4000 човека ще изкарат ден, който ще им бъде изключително полезен на много нива. От една страна, практически, защото компаниите ще могат да им представят реални възможности за кариера. От друга, духовно и емоционално, защото на двете, даже три, сцени, които правим, ще могат да се срещнат с ментори от различни сфери, които да ги мотивират и професионално, и емоционално.

Миналата година, когато виждахме в залите да влизат хиляди хора, се чувствахме истински горди. В крайна сметка ние правим кариерен форум, в сърцето на който са едни щандове с работодатели. А успяваме да го напълним като концерт. Това показва, че те вярват в нашата кауза.

А името на събитието е такова, защото представя българи, допринесли за добрия имидж на България по целия свят. Много се гордеем например, че Соня Йончева е посланик на каузата на Bulgaria Wants You, защото тя прославя страната ни в едно изключително елитно изкуство.

– Освен думите на експертите, които ще говорят на събитието, кажете вие: защо е добре да живееш в България?

Андрей: Защото България все още има много повече възможности, отколкото в утвърдените развити западни демокрации. България дава шанс на тези, които са достатъчно смели, предприемчиви и работливи, да се развиват много по-бързо. Може би има една база, която в Америка и Западна Европа е по-лесна, но ако искаш да мечтаеш смело, България е мястото, където мечтите ти могат да се сбъднат.

– Умишлено ли избрахте датата 30 май – само седмица след най-светлия ни празник 24 май – Деня на българската писменост? Защо този празник носи такава гордост на целия народ?

Андрей: Съвпадението в датите е случайно, ние винаги правим нашите софийски събития в началото на юни или в края на май. Но за по-младите читатели ще напомня, че аз съм син на диригент, който е прославил страната ни по света много преди публиката да познава мен и Иван, така че за мен 24 май е най-големият български празник. Тази година датата е още по-специална, защото ние ще бъдем, както вече споменах, на концерта на Лили Иванова в най-престижната концертна зала в Европа – “Олимпия”. Там ще снимаме кадри и за документален филм, който правим за участието ѝ, и за игралния филм за Лили Иванова. Много вярвам, че частните компании и българската държава ще ни подкрепят още малко, за да може най-късно в началото на 2027 г. да снимаме филма за Лили Иванова.

В годините не получихме почти никаква подкрепа за нашата неправителствена организация “ДНК”. За Bulgaria Wants You сме получавали хиляди потупвания по рамото от държавата, но държавното участие в проектите ни сигурно е към 0,01%. За “Гунди” също не получихме държавна субсидия, но истински се надявам и вярвам, че този път държавата ще ни подкрепи с миноритарен процент от инвестициите за филма за Лили Иванова. Не Иван и Андрей, а фондация “Лили Иванова”, която е наш партньор в създаването на филма, да получи минимална подкрепа до 30% от бюджета, необходим за създаването на филма.

– Колко са важни грамотността и образованието за стандарта на живот и за бъдещето на една нация?

Андрей: Аз много обичам историята и в нея е видимо, че най-големият икономически и културен пик на България се случва в години, в които упорито и целенасочено образованието е било издигнато в култ. За последните 600 години има само един истински пиков период и това е времето между Освобождението и трите национални катастрофи от балканските и Първата световна война. Това е било преди всичко плод на високия култ към образованието на хилядите българи, които са завършили на Запад и са се върнали, за да изградят отново България такава, каквато е била. После политиците, за съжаление, са съсипали всичко това, което те са създали за годините между 1878 и 1912. Мисля, че в момента отново сме в такъв период, в който българите по света, натрупали своето знание и образование, се връщат и дават обратно на страната ни. Но за да се върнем на въпроса, естествено, образованието е ключ към успеха на една нация.

– Разказвали сте, че българите, които мислят за евентуално връщане, се интересуват и от качеството на образованието у нас. Защо? И какво още търсят, за да си купят еднопосочен билет към родината?

Иван: Една от основните мотивации на хората да живеят извън България, е защото вярват, че по този начин могат да осигурят по-добър и спокоен живот на децата си. Аз, като човек, който има 4 деца, наистина мога да се съглася, че има държави, които са по-добре устроени за децата от България. Обаче всичко отново е въпрос на желание и възпитание.

Две от децата ми виждат себе си извън България – това са двете ми дъщери, а пък двете ми момчета виждат себе си в България. По-важно е каква семейна среда осигуряваш. Колкото по-бързо осъзнаем, че не трябва да мятаме нашите деца на образователната система, за да можем по-бързо да се оправдаваме с нея, докато пишем гневни постове във фейсбук, толкова по-бързо ще се оправи държавата ни и в това отношение. Включително в последните години – да, средата за децата не е такава, каквото бихме искали да бъде, но ако върнем 25 години назад, ще видим, че върви напред.

– На какво се дължи фактът, че България става все по-видима за света? Случайна ли е поредицата от добри събития напоследък, които Андрей вече изброи? Каква е ползата да се говори позитивно за една държава?

Андрей: Вече споменах баща ми, той все още е единственият ни хоров диригент, който заедно със свой състав е носил признанието “Хор на света”. Т.е. най-добрият хор на света за 1988 г. е български – “Родина Русе”, дирижиран от баща ми. Има безброй много успехи и ако започнем да ги изреждаме… Гюзелев, Борис Христов, Райна Кабаиванска, Гена Димитрова са малка част от великите ни гласове. В културно отношение винаги сме давали много на света и аз обичам да се шегувам, че българите сме най-добри в три неща на този свят – класическо пеене, вдигане на тежести и черногледство. И ще продължи тази традиция.

А това, че точно през май ни се случват тези неща, мисля, че може би е съвпадение, но е едно хубаво начало, за да търсим позитивното повече и да се отърсим от негативното мислене. Ползата да се говори позитивно за една държава е очевидна, иначе нямаше да съществува киноиндустрията, в която в края на всеки холивудски екшън се вее американското знаме. Важното е, че и ние трябва да го правим. Развитието на една държава, както и развитието на една компания в огромна степен е маркетинг.

– Седмица след форума “България на пет океана” – на 6 юни, двамата ще се върнете към своите любими роли в “Сблъсък”. След 25 години пренесохте успешното телевизионно предаване в клубен формат. Защо?

Иван: Основната причина е, че има цяло поколение, даже две, които наистина не знаят какво е това дебат. Откакто партиите у нас спряха да бъдат партии на идеите, а станаха партии на лидерите, дебатът съвсем изчезна от нашия публичен живот. Когато преди няколко месеца направихме “25 години СБЛЪСЪК” в бившата зала “Фестивална” и поканихме 3000 човека, оценката от тях беше еднозначна. Имаше 19-20-годишни младежи, които споделиха: “Не знаем какво е “Сблъсък”, но видяхме, че интелигентни хора могат да спорят и едновременно да бъдат уважителни един спрямо друг”.

Така че има място за него. А начинът, по който го връщаме – на клубна сцена, го прави още по-жесток, защото вече няма абсолютно никаква цензура. Все пак, когато си по телевизията, трябва да се внимава, а когато си в клуб, всичко е позволено. И за зрителите е страхотно да наблюдават, докато пият уиски и едновременно с това поумняват.

– Какви са сблъсъците в съвременното общество и защо трябва да бъдат обсъждани публично?

Иван: Сблъсъците трябва да бъдат обсъждани публично, защото хората у нас трябва да се научат, че да не споделяш чуждото мнение не означава, че трябва да мразиш човека отсреща. Напротив, ние сме едно – народът на тази държава, но това не означава, че сме еднакви. Едни харесват социализма, други демокрацията, едни харесват “Левски”, други – ЦСКА, едни са прогей настроени, други са антигей настроени. Единственият начин да се разбираме, е да се научим да говорим открито и да защитаваме тезите си, без това непременно да означава вражда. Ей това трябва да се промени и публичните дебати помагат на тази промяна.

– Призовавате българите да се върнат у нас, а има ли къде да живеят? Важен ли е домът за българина? Какво разбрахте от “Борба до ключ” – предаването, което продуцирахте за Нова тв?

Андрей: А, че има къде да живеят, има. Българите са една от нациите с най-много собственост от всички граждани на Европейския съюз. Освен това много се строи и банките, които в момента са пълни с пари, на драго сърце дават кредити на хората, които искат да си купят жилище.

Това, което не научих, но си затвърдих от “Борба до ключ: Home 2U срещу INclusive”, е, че за българите домът е крепост. Освен това предаването ни доказа, че българите са предприемчиви и инициативни. Ние намерихме две семейства, които показват, че има работещи, активни, млади българи, които се борят всеки ден да направят живота си по-добър. Те не са нито социално слаби, нито изхвърлени от обществото, но като хиляди други семейства се опитват да осигурят по-добър стандарт за себе си и за децата си. Направихме много различно и ново по рода си предаване, което, за щастие, очакваме да има втори сезон.

– Какво прави българите щастливи? И какво е щастието за вас?

Иван: Във всички класации за щастие българите са на последно място. Има много обяснения за това, в последния “Неофишъл” ще говорим на тази тема. Може би заради турското робство, може би защото в България се страхуваме да споделяме щастието си, за да не “дърпаме дявола за опашката” и подобни глупости, в които сме възпитавани. Наистина някак не успяваме да сме съвсем щастливи като нация, а какво ни прави щастливи – не знам. За мен щастието е да гледам как децата ми растат, да мога да им бъда подкрепа и когато искат от мен съвет, да мога да им го дам.

Андрей: И аз не мога да кажа какво прави българите щастливи, защото за всеки човек щастието е личен въпрос. Не мисля, че трябва да бъде и национален. Щастието е най-важното нещо, за което се борим, и важното е, че всеки има право да бъде щастлив.

Това е едно от големите послания на Bulgaria Wants You – ние не караме никого насила да живее в България, защото наистина щастието е най-важното ни право и никой не трябва да ни забранява да мечтаем и да бъдем щастливи.

Вече съм на 47 години, за съжаление, и на този етап не съм намерил нищо друго, което да осмисля живота ми извън семейството и работата. Много е шаблонно. На 25 години вярвах, че най-ценните неща са приятелите и работата. Светът е измислил определени ценности, които няма никога да се променят – семейството и децата ти да бъдат добре и да имаш мисъл и причина да мечтаеш всеки ден.

24 часа