Иво Сиромахов: Телевизия гледам само по голяма нужда!

Масовият стремеж на обществото ни в момента е да изядем и изпием всичко

Кой е той

Иво Сиромахов е роден на 29 декември 1971 г. в София. Завършил е НГДЕК, после НАТФИЗ, театрална режисура. В периода 1994-1996 г. работи като режисьор в МГТ “Зад канала” и Театъра на българската армия. От 1998 г. до 2000 г. – във вестник “24 часа”. От май 2000 г. е сценарист, актьор и тв водещ в “Шоуто на Слави” по Би Ти Ви и в телевизия “Седем осми”. Автор на пиесите “Българско криминале”, “Операцията”, “Островът” и “Любовни истории”.

През 2021 година заедно с режисьора Златомир Молдовански основава продуцентската компания “БГ комедия”. През 2025 г. напуска екипа на “Шоуто на Слави” в знак на несъгласие с водената политика от партията на Трифонов. Поводът е предложен от хората му законопроект, който предвижда затвор за всеки, който публикува каквато и да било лична информация за някого.

– Г-н Сиромахов, кой е най-големият абсурд в съвременното ни общество, който още не сте описали в книга?

– Абсурдът е основната тема в книгите ми. Проявленията му са многообразни, но за мен по-интересно е да разбера какви са причините, които го пораждат. Най-мощният генератор на абсурди, разбира се, е простотията.

– Има ли граници сатирата в България? Случвало ли се е хората да се припознаят в образите ви и да ви се разсърдят?

– Постоянно някакви хора се сърдят и настояват да им се извиня. По-простоватите индивиди нямат чувство за хумор. Те са вечно обидени и живеят със заблудата, че светът им дължи неприкосновеност и безпрекословност.

– Ако трябва да опишете типичния съвременен българин с три думи (или трима ваши герои), кои биха били те?

– Вечните герои на България са Бай Ганьо, Андрешко и Хитър Петър. Този манталитет никога няма да си отиде.

– Лесно ли се пише комедия в държава, която понякога изглежда като жива комедия?

– Напоследък всички държави изглеждат като комедия, ако това изобщо може да звучи успокояващо. Лидерите на големите държави приличат на герои от комикс. Въпросът е как ги възприемаме. Дали се хвърляме в бездънната яма на тревогата: “Леле, светът се проваля, всички ще умрем”, или успяваме да гледаме със здравословна ирония към процесите, върху които не можем да повлияем. Аз съм избрал иронията.

– Как разбирате, че една идея си струва да се превърне в цяла книга, а не просто в кратък статус или колонка във вестник?

– Има големи теми и малки теми. Цената на таратора по морето е малка тема, защото след края на лятото никой няма да помни каква е била. От нея може да стане кратък виц, който веднага ще бъде забравен. Но невежеството е огромна тема с опустошителни последствия. Затова си заслужава да се разсъждава повече върху нея.

– Имате ли строго определен ритуал за писане (например: сутрин на кафе, пълна тишина), или пишете навсякъде, където ви дойде музата?

– Ритуалът ми е да седна на бюрото си и да си кажа “пиши”. Като всеки друг труд, писането изисква всекидневни усилия, постоянство и дисциплина. Иначе нищо не се постига.

– Коя от вашите книги ви е била най-трудна за написване и защо?

– Всеки нов път е труден, но и изненадващ. Опитвам се да вървя по непознати пътеки, да правя неща, които не съм опитвал досега, за да ми е интересно.

– Какво бихте посъветвали младите хора, които искат да се занимават с писане в България, но се страхуват, че “от това не се живее”?

– От всичко може да се живее, стига да го правиш добре и да влагаш достатъчно усилия в него.

– Кое ви носи по-голямо удовлетворение – моментната реакция на публиката в театъра или дългосрочният живот на една книга в ръцете на читателя?

– И в театъра има дългосрочен живот. Ето, снощи моята комедия “Игра за двама” имаше стотно представление. Скоро ще правим и стотно представление на друга моя комедия – “Българската литература накратко”. Ако играеш сто пъти един спектакъл пред препълнени салони, значи вероятно си успял да стигнеш до умовете и сърцата на зрителите. Изкуството не е спринт, то е маратон. Кратките успехи никога не са ме вълнували.

– Как се промени телевизията в България през последните 20 години и липсва ли ви нещо от “старата школа”?

– Не знам как се е променила, защото не съм активен зрител. Телевизия гледам само по голяма нужда. Интересуват ме само спортните емисии – гледам предимно футбол и ски.

– Зад всеки голям сатирик често се крие лек цинизъм или тъга по това какъв би могъл да бъде светът. Вие оптимист ли сте за бъдещето ни, или по-скоро скептик?

– Бъдещето ще е такова, каквото го направим. Щом преди 150 години нашите прадядовци са успели от лепкавата кал на една изостанала османска провинция само за три десетилетия да изградят модерна европейска държава с университет, опера, народен театър, академия на науките, значи е възможно. Сега не го правим, защото мечтите ни са други. Най-популярният стремеж на обществото ни в момента е да изядем и изпием всичко. И не се съмнявам, че ще успеем.

– Коя е книгата, променила начина ви на мислене най-много?

– Има стотина такива книги. Не мога да отделя само една.

– Ако можехте да вечеряте с една историческа личност, коя би била тя и за какво щяхте да си говорите?

– С хан Аспарух. Щях да го питам с какъв акъл се е натресъл баш на това място. Но бих отказал покана за вечеря от хан Крум, защото не ми харесват чашите му за вино.

– В “Чета и разбирам славната българска история” разказвате за миналото ни по начин, достъпен за хора от 9 до 99 години. Защо решихте да свалите историческите личности от “прашния пиедестал” и да ги покажете като хора от плът и кръв с нормални човешки страсти?

– Защото днешните учебници са написани скучно и досадно. А историята е вълшебна приказка. Тя е поредица от вълнуващи сюжети, които могат да бъдат разказани увлекателно.

– В “Моите вдъхновители” пишете за над 60 бележити българи. Коя личност от нашата история обаче смятате за най-недоразбрана или несправедливо забравена от днешното общество?

– Васил Левски.

– “Фермата на писателите” изглежда като язвителна пародия на съвременния ни културен и инфлуенсърски елит. Има ли конкретни прототипи на героите ви в живота и доколко социалните мрежи изкривиха представата за това какво е да си “творец”?

– Творец е само Господ. Всички други сме само писачи бледи. Аз боравя със сюжети и персонажи, които животът ми предлага. Няма нищо по-смешно от клетата сбирщина, която снизходително наричаме елит.

– Ако животът ви беше заглавие на книга, как щеше да се казва тя?

– “И изгрява слънце”.

– Любимата ви дума на български език?

– Благодаря.

– Нещото, което може да ви вбеси за секунди?

– Простотията.

– Смях или тишина?

– Не мисля, че са в опозиция.

– Кой е най-добрият съвет, който някога сте получавали?

– Гледай си работата.