Изповед на един мъж разтърси всички:Това е съпругата ми, тя е медицинска сестра и така изглежда след работа, а утре какво ѝ предстои!

Когато става въпрос за професии, в които човек дава всичко, което има на другите, веднага ми изниква в съзнанието професията на медицинската сестра.

Сестрите са там, за да се грижат за нас, когато сме болни, наранени, умиращи или възстановяващи се. Те са там в най-лошите ни моменти и трябва да се справят със смелост и издръжливост, които са толкова вдъхновяващи, колкото и непостижими.

Филип Урц от Рим, щата Ню Йорк, знае какво е, съпругата му да е медицинска сестра. Джесика лекува и се грижи за пациентите почти всеки ден от живота си. Филип я вижда, когато се прибере; той вижда усилията, които професията изисква от жена му, и изтощението, с което се сблъсква в резултат …

Въпреки това, Джесика не е такъв тип, който да се оплаква. Както Филип казва в отворено писмо до Фейсбук, работата на съпругата му е работа на нейния живот, а рутинната й работа е тази, която ще изтощи енергията дори от най-твърдите хора.

Една вечер, след като Джесика се прибира от 14-часовата си смяна, тя се опитва да си почине.

След като си прави сандвич за вечеря, тя си ляга, за да се изправи на следващия ден със същата страст, както винаги. Филип пише дълъг пост във Facebook за ежедневните трудности на Джесика, който след това се разпространява по интернет като горски пожар.

Постът на Филип:

– Това е жена ми Джесика, която вечеря след 14 часoва смяна. Тя се връща от работа, има достатъчно време да яде и да се приготви за сън, след което се връща на работа на следващия ден за новата смяна“, пише той във Facebook.

– Тя става рано, за да се приготви за деня си. Не обича да я притеснявам сутрин и аз го уважавам. Взима си душ, връзва косата си, грабва обяда, дава целувка на кучето и излиза.

„На работа тя се грижи за хората, които имат най-лошите дни от живота си. Инсулти, инциденти с автомобили, инциденти с мотоциклети, падания, мозъчни увреждания и други. Тя се грижи за майки, бащи, сестри, братя, приятели и семейства. Няма значение кой си и какво се е случило. Тя ще се погрижи за теб.

– Работи и по обяд, и рядко има време да седне. Тя се прибира у дома след 14 часа, събува обувките си, които са минали през кръв и сълзи, и просто иска да седне. Не я питам за нейния ден, защото тя не обича да говори за работа, когато е вкъщи и това е добре.

– Ако иска да говори, ще слушам. Понякога тя се връща у дома щастлива, понякога не. Но както и да се чувства, тя винаги е на крак за следващата си смяна.

– Обичам я с цялото си сърце. Жена ми е моят герой. Жена ми е медицинска сестра.

Ние знаем, че писмото на Филип има способността да вълнува хората до сълзи!