Здравейте! Искам да споделя с вас една случка, от която ми стана по-леко на душата.
Малко след като приключих работния ден, трябваше да мина през центъра на града ни. Както винаги, бързах като фурия, защото ме чакаха задълженията вкъщи. Направи ми впечатление една жена, която вървеше пред мен и после спря.
Загледах се да разбера кого чака и с кого говори.
И тогава видях един човек, който обикаляше кошчетата за боклук и ровеше в тях. В чантата ми беше останало едно от кюфтенцата, които си носех за обяд, но не бях изяла. Извадих го с пликчето, в което го бях сложила, и го оставих на ръба на кошчето.
Помагайте, когато можете!
Знаех, че мъжът няма да го подмине. Щеше да е много по-добре да го вземе той, отколкото да го изхвърля ей така. Непознатият се позабави, докато тършуваше из другите кошчета, но аз изчаках встрани, за да съм сигурна, че ще го види.
И както предполагах, той го намери и го взе. Бях близо до църквата, погледнах към нея и се усмихнах радостно. Не че бях направила кой знае какво, но ми стана хубаво. Затова ви моля, ако имате нещо непотребно – излишна храна или някоя дреха, дайте го на бедните хора!
Да, между тях има и такива, които се преструват, но има и истински нуждаещи се, които ще се зарадват и на най-малкото.
Нати
