Журналистката Анна Цолова направи емоционално признание във Фейсбук, в което разказва как аварията в Чернобил е оставила следа върху собственото ѝ здраве. Поводът бе 40-годишнината от най-тежката ядрена катастрофа в историята – 26 април.
В личния си разказ тя се връща години назад и описва как липсата на навременна информация е поставила нея и семейството ѝ в реална опасност. По думите ѝ, дълго време близките ѝ са живели с чувство за вина, че не са могли да я предпазят.
Цолова споделя спомен, който силно я е разтърсил:
„И вие сте чернобилче, г-жо Цолова?“
Така се обръща към нея лекар преди две десетилетия, след като преглежда ехографската ѝ снимка и я информира, че ще се наложи операция на щитовидната жлеза .
Медикът не спира дотук, а ѝ обяснява, че нейното поколение е било сериозно засегнато от премълчаването на истината от страна на тогавашната социалистическа власт.
„Явно Вашите родители не са били от важните тогава – тези, които са знаели и са направили всичко възможно да предпазят себе си и децата си.“
Цолова си припомня, че на 26 април 1986 г. е била едва на 11 години. Малко след инцидента, когато радиоактивният облак вече преминава над България, тя е на село при своите баба и дядо. С времето родителите ѝ неведнъж са изразявали съжаление за нещо, което тогава изглеждало напълно безобидно.
„През годините майка ми и баща ми често ми казваха колко съжаляват, че в деня на дъжда са ми позволили да ям мерудия и киселец от двора. Как да са знаели какво правят?“
В разказа си тя прави и сравнение с реакцията на други държави. Докато над Швеция преминава основната част от облака и властите незабавно предупреждават населението как да се защити, в България информацията остава скрита.
Според нея страната ни е била сред най-силно засегнатите, въпреки че над територията ѝ минава периферията на облака – последица от политически решения и зависимост от тогавашния Съветски съюз.
„Ще си мълчим.“
Тя определя този период като пример за авторитарно управление и диктатура – нещо, което по думите ѝ днес някои политици се опитват да представят в положителна светлина.
Цолова изразява тревога и от съвременните процеси, свързани с изкривяване на истината:
„Нормализирането на култа към личността, корупцията и лъжата станаха норма и се страхувам, че историята ни вече е пренаписана. Всички плащаме цената на дезинформацията и пропагандата.“
Въпреки тежките спомени, тя завършва разказа си с благодарност:
„Иначе аз съм добре. И съм благодарна на лекарите, в чиито ръце бях преди 20 години.“