Не обичам да се връщам в миналото, но все пак, когато човек прави равносметка е хубаво да погледне назад.
Не вярвам на гадателки и хороскопи, но вярвам, че човек има предначертана съдба, а моята е вечно да попадам на неточния мъж, т.е. избирам си този, който не трябва.
Камелия Тодорова е наричана гранд дамата на българския джаз. Животът й е доста пъстър и разнообразен както споделя самата тя. Има роли в киното и много драматични обрати в живота си, емблематично бягство зад Желязната завеса и още по-драматично завръщане в демократична вече България. Всичко това разказва в спектакъл – историите, съпътстващи живота ѝ, който се казва „Моят глас“.
Преживях големи разочарования при прибирането ми в България. Първото ми завръщане беше на Коледа през 1990 г. Година по-късно подадох документи за отказване от българско гражданство, за да взема немски паспорт, нямах право на двойно гражданство. Когато реших да остана, трябваше да подам документи, за да си го върна.
Три години стоях без българско гражданство, стоях с временен паспорт. Системата много бавно функционираше. Оттогава съм чужденец в своята държава. Останах тук, защото смятах, че където и да отида, ще ми бъде трудно с две деца и без протекция. Все пак тук съм родена, израснала, посочи тя.
По думите ѝ преходът още не е започнат. Тези, които са в парламента, са част от Държавна сигурност. Идвам от дисидентско семейство, с рогата напред успях да се преборя. Не съм пробивна и нахална, аз съм нежен и възпитан човек, трудно е да се живее така в днешно време, смята Тодорова.
За младите днес обясни, че имат некомуникативно общуване помежду си, всичко минава през електронни устройства, загубили са способността да общуват помежду си и това се е засилило особено много след пандемията.
Източник: Вихрогон
