Топклиматологът проф. Георги Рачев разкрива в ексклузивно интервю какво време ни очаква през следващите дни, отива ли си зимата, как ще посрещнем март и ще ни поднесе ли изненади пролетта, научи КОЧ.
– Проф. Рачев, през последните дни времето се затопли, но сутрините продължават да бъдат студени, какво време да очакваме в близките дни?
– Няма място за никакво притеснение, защото зимата си отива. За Трифон Зарезан и за другия световен празник Деня на влюбените, времето беше перфектно, особено на открито – да се зарежат лозята символично, да се пие по няколко вида вино, за да бъде плодородна реколтата.
Периодът до края на месеца ще бъде топъл. Такива са прогнозите на световните метеоцентрове – и американци, и европейци са единодушни в това отношение за Балканския полуостров.
На 23 февруари очакваме един интересен синоптичен момент – това са т.нар. гмуркащи се циклони. От Северно море директно към Балканския полуостров би трябвало да нахлуе един бързо подвижен циклон. Този циклон ще доведе до смутно време на Балканите. Въпросът е, че той трябва да измине около 2000 километра. Движи се много бързо, затова се нарича и „гмуркащ се“ циклон. От това какви въздушни маси ще срещне по пътя си, зависи с каква температура ще бъде въздухът, който той ще настани на Балканския полуостров. Възможно е в неделя температурите да се понижат с около 15 градуса. Но това е единственото захлаждане и разваляне на времето, което се предвижда поне до 1 март.
– Значи пролетта настъпва…
– Това е абсолютно сигурно. Зимата приключи за Балканския полуостров. Още повече че пролетта започва на 1 март – това е климатичната пролет. На 20 март, няколко минути преди полунощ, точно в 23:58 часа, настъпва и астрономичната пролет. Тогава денят вече продължава 12 часа, за сравнение в момента е 10 часа и половина. Така че слънчевото греене ще става все повече и повече, светлината ще бъде все повече и повече, в резултат на което температурите ще се повишават.
Правя уговорката, че няма да тръгнем по бански. Сигурно Баба Марта ще ни предложи целия си арсенал от възможности, които има – и топло, и студено време, и слънце ще има, и сняг ще вали, и слана ще падне.
– Ще има ли температурни аномалии през март?
– Март месец ще бъде с нормални температури, а те, за по-голямата част от равнинната територия на България, са между 4 и 8°. Затоплянето е сравнително по-слабо, но осезателно. Особено на юг в края на март ще започне и първото раззеленяване, първите листа ще се появят. Вървим към пролет.
Баба Марта обаче е известна със своите капризи и наистина прилича на една разлютена жена. През този месец са отчитани и отрицателни, и положителни рекорди. Спомняте ли си какво беше на 1 март миналата година? Лют студ, в София температурата сутринта беше -18°. Тоест половин градус по-висока от абсолютния минимум, измерван някога в столицата, а това е през 1899 г., когато са отчетени -18,4°. След това много бързо се стопли. Помните ли пък какво беше на 30 март миналата година – адска горещина. Русе, Плевен, Ловеч и Монтана отбелязаха 27°! А абсолютните максимални температури за март са отчетени през 1952 г. – 31° в София. Наистина от климатична гледна точка това е месец на крайностите.
Тази година през март минималните температури едва ли ще паднат повече от минус 10°, и то във високите части, а максималните ще се доближат до 20°. Което не значи, че няма да прехвърчи сняг. Баба Марта ще си покаже рогата, но обикновено това е за кратко, за ден-два.
Валежите ще бъдат изцяло в нормата. А тя не е малка – на повечето места са между 50-60 литра на квадратен метър, а във високите части достигат и до 100 литра.
Но както знаем, синоптичната обстановка след 7-ия, 8-ия ден се подчинява на теорията на хаоса. И много трудно някой може да ви каже на 22 март какво ще бъде. Това е практически невъзможно. Затова хората да си следят прогнозата за 3 дни напред.
– Какви са все пак дългосрочните прогнози за пролетта към този момент? Да очакваме ли нещо необичайно?
– Много от моите колеги не искат да дават дългосрочни прогнози, защото тяхната сбъдваемост е доста ниска. Дори се шегуваме, че често под някои от моите прогнози блогъри пишат: „Този Рачев не познава нищо“. Това е много добре. Тогава щом аз кажа, че ще бъде слънчево и ако се базираме на твърденията, че не познавам нищо, следователно ще бъде облачно. Тоест да обръщат веднага на 180 градуса моите думи и тогава прогнозата ще се сбъдне.
Това е в кръга на шегата. Дългосрочни прогнози трябва да се дават, а когато те не се осъществят, да се анализира защо се е случило така, за да може след години тези дългосрочни прогнози да стават все по-точни и по-точни. Ако седим и чакаме нещо да падне от небето, никога нямаше да стигнем до това перфектно развитие, на което се намира човечеството.
Пролетта на Балканите, според световните метеоцентрове, се очертава да бъде нормална в температурно отношение. Много отдавна не си спомням да съм давал прогноза за нормална температура през сезона, винаги съм казвал, че ще бъде малко по-топло от нормалното. Този път за Балканите и особено за България се очаква температурите да бъдат в климатичната норма – средната усреднена норма за последните 30 години.
А по отношение на валежите – засега прогнозата е за около 10-15% по-малко валежи за сезона. Към този момент се очертава през май времето да бъде малко по-сухо от нормалното, а това е месецът, през който трябва да има повече валежи. Но не се очертава суша, а просто по-малка месечна и сезонна норма на валежите.
– Има ли притеснение за селското стопанство след тази прогноза, а и на база валежите през зимата?
– Реколтата от есенниците върви в нормални граници. Агростопаните от Североизточна България се оплакват от по-малко валежи, въпреки всичко есенниците са добре. А валежите, които ни очакват през пролетта, няма да създадат сериозни проблеми, ако прогнозата се сбъдне. Тоест те ще бъдат в рамките на нормалното и малко по-малко от нормалното, но понеже няма да има по-високи температури, и изпарението няма да бъде толкова голямо.
Тревожи ме повече вариантът, че е напълно възможно да имаме една модерна пролет. А модерните пролети от последните 20 години не са добри – поради по-топлото време и свързването на вегетацията има вероятност някои плодни дръвчета да цъфнат и дори да вържат. И тогава, обикновено април месец, се случва една късна слана. Това е най-опасното природно явление за трайните насаждения. Тогава се компрометира цялата реколта. Никой не може обаче това да го предвиди, няма човек на земята, който да каже дали това ще се случи. Това обикновено може да стане ясно няколко дни преди реализирането на съответната синоптична обстановка.
Няма индикации за наводнения. Нормално време по отношение на температурата. Нормално топене на големите снегове в планините.
– Казахте, че пролетните температури през последните години са били над нормалните за сезона. Сега очакваме обаче да бъдат в нормата. Ще усетим ли ние тази промяна?
– Не. Няма как да го усетим. Усещането за климата е доста индивидуално. То зависи от настроението и качеството на живот. Когато на човек му е криво, денят е студен, мрачен и хладен. Ако студентите са изкарали изпита при мен, се радват на слънцето, на топлината, на красивия ден. Ние нямаме такива индикатори, които да могат да определят средната температура. Усещането за време до голяма степен зависи и от годините – когато човек натрупа години, започва всичко да му пречи. А времето е еднакво и за студентите, и за възрастните. Няма да усетим това нещо, а просто ще се радваме на нормална пролет.
retro.bg
