Когато взех куче от приют, не подозирах, че ще е толкова умно и че дори ще ме спаси

Ненапразно казват, че кучетата са много верни и интелигентни животни.

От много време исках да си взема куче. Но бях на квартира и нямах право на това. Преди няколко месеца се преместих в собствен апартамент, който наследих от баба ми.

Имах приятелка, която работеше в приют за животни, така че не се поколебах да отида да си избера куче от там.

С Боцман се харесахме веднага. От моята приятелка разбрах, че е дресирано куче, дори имало и паспорт. Бившите му стопани заминали да живеят в чужбина, но оставили кучето тук.

Един ден се забавих на работа и трябваше късно вечерта да се разходя с Боцман.

Както винаги, излязохме в любимия си парк. Кучето изтича зад оградата, за да си върши работата. Аз тръгнах напред. Знаех, че ще ме настигне, когато е готов. Разхождах се, времето беше много хубаво за дълбока есен, беше приятно топло.

Изведнъж чувам гласове:

— Гледай каква хубавица! Красавице, стой да се запознаем.

— Здравей, бейби. Хайде да се позабавляваме.

Сърцето ми отиде в петите. Цялото ми тяло изстина от страх. А наблизо нямаше никой, пуст парк. Мислено помолих за помощ.

Когато един от извергите ме сграбчи, изкрещях. Не знаех какво друго да правя. Не можех да направя нищо сама с тях.

И тук се случи нещо, на което дори не се надявах. Боцман чу писъка ми и като страшен звяр изръмжа и се нахвърли върху единия от насилниците, събори го, а другия го захапа за задните части.

Никога досега не бях чувала да ръмжи така ядосан.. Само за няколко секунди кучето ми нокаутира двамата възрастни мъже. А аз просто стоях и не можех да преодолея шока. Две тела лежаха пред мен и стенеха. Боцман не ги пускаше и ръмжеше, само някой да се опитваше да мръдне.

След като се съвзех от шока, се обадих в полицията. Колкото и да е странно, те пристигнаха доста бързо. И когато видяха въпросната картинка, лицата им бяха повече от изненадани.

И как да не след като кучето още държеше панталоните на единия от насилниците, другият лежеше до него, едва стоейки в съзнание, а аз бях на метър от там с шапката си в ръце.

Ситуацията много изненада униформените.

Боцман не се смути и от появата на полицаите. Само стоеше като вцепенен на едно място, гледаше сърдито и не отместваше поглед от панталоните на онзи глупак.

Трябваше да спасявам положението. Щом го извиках, Боцман веднага пусна негодника. Бях много изненадана, защото го взех само преди няколко месеца и то вече пораснал. А той слушаше само мен.

Толкова за кучата благодарност. Впрочем, аз самата не знам дали някога ще мога да се отблагодаря на кучето си за това, че ме спаси.

Изображение от Annalisa I. from Pixabay