Когато имаше детска градина за всички и децата влизаха без „връзки“

За всички, които днес говорят против социализма – защо не признаят, че в онези години имаше далеч по-добри условия за отглеждане на децата, отколкото днес.

Изградена беше система от детски ясли и градини повсеместно. От най-малките градчета и селцата, та до големите градове. И всички те даваха начална степен на занимание, обучение, медицинско обслужване.

Нямаше дете, чиито родители да не можеха да го заведат и запишат в детско заведение. Храната беше разнообразна, а престоят през 60-те, когато аз ходех на градина, беше шестдневен, като в събота децата стояха до обяд – това беше съобразено с шестдневната работна седмица на родителите.

Рядко имаше дете от поколенията през 60-те, 70-те и 80-те години, което да не е обхванато от системата на яслите и градините. А ако имаше такива, това означаваше, че тях просто има кой да ги гледа вкъщи. Таксите, които родителите плащаха, бяха по ценова листа, уеднаквена за цялата страна, заплащането беше месец за месец. А пък сумите бяха напълно по джоба на родителите.

В градините имаше обучение, което даваше основите в развитието на децата, подготовката им за училище. Учеха се песни, винаги имаше музикален ръководител, стихотворения, приказки, прожектираха се диафилми, имаше спортни занимания. И разбира се, много игри – през лятото на открито в дворовете или близките паркове, през зимните месеци в игралните помещения.

В яслите и градините се извършваха основните имунизации, пак там лекрски екипи правеха медицински прегледи за ранна диагностика на здравословни проблеми. Правеше се и оценка за интелектуалното развитие на всяко дете. През летните месеци беше практика децата да изкарват по две седмици на лагер извън населеното място, като пътуването, спането, храненето – всичко беше организирано от детското заведение.

За София най-популярната дестинация беше лагерът в Панчарево. Сред борова гора, в дървени бараки и много място за игри на открито малчуганите прекарваха незабравими две седмици сред природата.

Всъщност цялата система от детски заведения, която се ползва и до ден днешен, е изградена в онези години. Да се чуди човек как при много повече деца тогава е имало място за всички, а днес има точки, класирания, правила, „връзки“ и въпреки намалелия брой деца много остават неприети.

Стиляна Николаева