Когато кучето ни почина, 4-годишната ни дъщеря написа писмо до Бог…

Нашето 14-годишно куче Абби почина миналия месец. В деня, след като тя си отиде, 4-годишната ми дъщеря Мередит плачеше и говореше колко много й липсва Абби.

Тя попита дали можем да напишем писмо до Бог, така че когато Абби стигне до небето, Бог да я разпознае. Казах й, че смятам, че би могло и тя ми продиктува тези думи:

Скъпи Боже, ще се погрижиш ли за моето куче? Тя почина вчера и е с теб на небето. Тя ми липсва много. Щастлива съм, че ме остави да я имам за мое куче, въпреки че се разболя.

Надявам се, че ще играете с нея. Тя обича да плува и да играе с топки. Изпращам нейна снимка, така че когато я видиш, ще знаеш, че тя е моето куче. Наистина ми липсва.

С любов, Мередит.

Поставихме писмото в плик със снимка на Абби и Мередит и го адресирахме до Бог/На небето. Поставихме и нашия адрес за отговор върху него. Тогава Мередит постави няколко печата върху предната част на плика, защото каза, че ще са необходими много печати, за да се стигне до писмото до небето.

Онзи следобед тя го пусна в пощенската кутия в пощата. Няколко дни по -късно тя попита дали Бог вече е получил писмото. Казах й, че вероятно да.

Вчера там имаше плик, увит в златна хартия на предната ни веранда, адресиран „до Мередит“ от непозната ръка. Мередит го отвори. Вътре беше книгата на господин Роджърс, наречена „Когато домашният любимец умре“. Залепена към вътрешната предна страна беше писмото, която бяхме написали на Бог в неговия отворен плик. На обратната страна беше снимката на Абби и Мередит и следната бележка:

Скъпа Мередит, Абби пристигна безопасно на небето. Наличието на снимка беше голяма помощ и веднага я познах.

Абби вече не е болна. Душата й е тук с мен, точно както остава в сърцето ти. Абби обичаше да е твое куче. Тъй като не се нуждаем от телата си на небето, нямам никакви джобове, за да запазя снимката ви, така че аз я изпращам обратно в тази малка книга, за да запазите и да имате нещо, което да ти напомня за Абби.

Благодаря ти за красивото писмо…