Кога се нуждаем от физиотерапия и защо е важна за нашето здраве?

Физиотерапията е ключов елемент от съвременното лечение и възстановяване след болести и травми, хронични заболявания или обездвижване. Тя е неинвазивен, природосъобразен и научно доказан метод за връщане на подвижността, намаляване на болката и подобряване на качеството на живот.

Физиотерапията е един от най-старите и в същото време най-съвременни клонове на медицината. Пътят ѝ започва още в дълбока древност. Днес тя е утвърдена като научно обоснована и клинично доказана терапия, прилагана за лечение, рехабилитация и профилактика.

Физиотерапията – от древността до наши дни

Започваме с история, защото тя най-красноречиво говори за важността на физиотерапията за нашето здраве. Практики, наподобяващи днешната физиотерапия, са съществували още преди повече от 2500 години. В Древна Индия и Китай лечителите използвали движения, дихателни техники и масажи, за да балансират жизнената енергия и така да подобрят физическото здраве.

В Древен Египет били познати лечебните вани и масажът с масла.

В Древна Елада, бащата на медицината Хипократ описва масажа, гимнастиката и топлите и студени компреси като методи за облекчаване на болка и възстановяване на тялото.

Древните римляни наследяват много от гръцката медицинска школа, особено от Хипократ и по-късно Галѐн – личен лекар на гладиаторите и един от най-влиятелните медици, който се счита за основоположник на медицинската рехабилитация в Античността.

Физиотерапията в Древен Рим е била важна част от медицината и ежедневието на висшите класи, легионерите и гладиаторите. Римляните не са използвали понятието физиотерапия в съвременния смисъл, но активно са прилагали техники и методи, които днес попадат именно в този дял на медицината – масажи, термотерапия, водолечение, движение и упражнения.

Масажите били неразделна част от римската култура – практикували се както в частни домове, така и в термите (обществените бани). Използвани били растителни масла, билки и аромати, за облекчаване на болки и схващания. Често масажите били част от ежедневната грижа за тялото след физическа активност или военна служба.

Обществените терми били истински центрове за рехабилитация и релакс, където се прилагали предимно термотерапия, балнеолечение, ароматерапия и масаж.

В римските палестри (зали за упражнения) се провеждали редовни занимания за поддържане на сила, баланс и гъвкавост – не само за млади и здрави мъже, но и за ветерани. След битки или походи, легионерите се възстановявали с масаж, бани, упражнения и диета – форма на военна рехабилитация, позната днес като спортна физиотерапия. Използвани били движения, наподобяващи днешната кинезитерапия – целящи възстановяване след травма, укрепване на тялото и профилактика.

Лечението с минерални води било популярно в римските провинции – в т.ч. и по нашите земи (Улпия Сердика – днешна София например или кало и луголечение край Поморие).

Това практически са основите върху който съвременната физиотерапия стъпва.

През Средновековието голяма част от познанията от древността са забравени или загубени, но арабската и китайска медицина успяват да съхранят някои от лечебните практики и до днес.

С настъпването на Ренесанса се засилва интересът към човешката анатомия и физиология. През 18 и 19 век започват опитите за научно обяснение на ефектите от въздействието на електрически ток върху нервите и мускулите, термотерапията, водолечението и механичните уреди за раздвижване и възстановяване на тялото.

Смята се, че съвременната физиотерапия е създадена в Швеция през 1813 г., когато Перх Линг основава първото учебно заведение за гимнастика и масаж. Там се обучават специалисти, които прилагат лечебни упражнения и мануални техники за облекчаване на различни заболявания.

През 20 век, особено по време на двете световни войни, физиотерапията се развива особено бързо. Многобройните травматични увреждания сред войниците налагат създаване на структурирани рехабилитационни практики за възстановяване.

Създава се професията физиотерапевт и започва интегриране на лекари физиотерапевти в болничните заведения.

След войната физиотерапията навлиза трайно в гражданската медицина – при травми, след операции, неврологични заболявания, ортопедични и сърдечни състояния.

Днес физиотерапията обединява кинезитерапия (движение), електротерапия, ултразвукова и лазерна терапия, магнитотерапия, водолечение, масажи, роботизирана рехабилитация, виртуална реалност и биорезонанс. Физиотерапевтичните практики се използват в болници, спортни центрове, рехабилитационни клиники, училища и домове за възрастни хора.

През 1951 г. е създадена Световната конфедерация по физиотерапия (WCPT), която обединява професионалисти от целия свят и утвърждава физиотерапията като самостоятелна медицинска специалност с важна социална роля.

Днес физиотерапията дава надежда на хората, които искат да се движат свободно, да живеят без болка и да възстановят качеството си на живот.

Кога се нуждаем от физиотерапия?

Физиотерапията се прилага:

След травми и операции – при фрактури, навяхвания, изкълчвания; след ортопедични операции (смяна на става, операции на гръбнака); след спортни травми за възстановяване на силата и подвижността.
При епизодични и хронични болки в гърба, врата и ставите. При заболявания като дископатия, ишиас, радикулит, артроза, артрит, ревматизъм, хронични болки в коленете, раменете, кръста и много други.
При неврологични състояния – след инсулт, парези и парализи, при множествена склероза, полиневропатия, плексит.
При белодробни и сърдечни заболявания – ХОББ, астма. Като рехабилитация след инфаркт или сърдечни операции.
При проблеми с детското развитие като забавено прохождане, плоскостъпие, сколиоза, мускулен дисбаланс и детска церебрална парализа.
Като профилактика при възрастни хора – за поддържане на мускулна сила, за превенция на падания, при остеопороза или дегенеративни заболявания.

Защо физиотерапията е важна за нашето здраве?

Облекчава болката по естествен път. С физиотерапевтични методи като електротерапия, ултразвук, лазер или двигателни упражнения, се овладява болковият синдром без нуждата от медикаментозно ление и без странични ефекти.

Възстановява функционалността и обхвата на движенията. След претърпяни инциденти, обездвижване или операции физиотерапията връща силата на мускулите, гъвкавостта и координацията.

Укрепва мускулите и ставите. Движението е здраве и живот – физиотерапията го връща там, където е изгубено.

Подобрява кръвообращението и стимулира обмяната на веществата. Физиотерапевтичните методи подобряват тъканния обмен, лимфния дренаж и клетъчното хранене.

Предотвратява хронични увреждания. Навременната намеса чрез физиотерапия намалява риска от дългосрочна инвалидизация и нуждата от медикаментозно лечение.

Физиотерапията е не само за възстановяване – тя е и превенция. Прилагана правилно и своевременно, тя може да ни върне към активен, безболезнен и пълноценен живот.

Кой определя нуждата от физиотерапия?

Нуждата от физиотерапия София се определя от лекар.

Личният лекар е първият, който може да насочи пациент, който се нуждае от възстановяване след травма или операция или има оплаквания за болка, ограничена подвижност или други симптоми, за преглед при специалист. Общопрактикуващият лекар може да издаде и директно направление за физиотерапия, ако случаят не изисква допълнителни изследвания.

Физиотерапевтите са всъщност лекарите, които практически определят вида, броя, честотата и продължителността на физиотерапевтичните процедури и нуждата от кенезитерапия (упражнения), след извършване на обстоен функционален преглед.

Други здравни специалисти, като ортопед или травматолог, могат да насочат пациент към физиотерапия при счупвания, навяхвания, артрит, артроза, дископатия и др. Такова направление би могъл да издаде и невролог след инсулт, парези, дискова херния, плексит, невралгии.

Кардиолог и пулмолог – при нужда от рехабилитация след инфаркт или белодробни заболявания.

5. Педиатър или детски невролог – при забавено двигателно развитие, мускулна слабост, сколиоза, плоскостъпие.

Как се осъществява достъп до физиотерапия?

Чрез направление от личния лекар или пруг специалист (по линия на НЗОК) или директно чрез физиотерапевт или рехабилитатор, без направление с частен прием.

Защо е важно оценката да бъде направена от специалист?

Сами не можем да си назначим физиотерапия, защото не всяко оплакване се лекува с физиотерапия – в някои случаи тя може да бъде противопоказана. Само лекар може да прецени дали пациентът е подходящ за даден тип терапия, какъв курс ще е най-ефективен и безопасен според вида на заболяването и функционалните увреждания, дали да се съчетае с медикаментозно или хирургично лечение.