Много години в публичното пространство се подхвърля понятието „поемане на политическа отговорност“. Какво означава това, на гръб ли се носи, или хората, виновни за хилядите грешно взети решения във вреда на най-бедния народ в ЕС, трябва да отговарят лично?
През всичките години след 1989-а българският народ не видя някой от многото политици, минали през властта, да е поел някаква отговорност. Какво стана с тази отговорност още в зората на демокрацията, когато се извърши тотално разграбване на държавната собственост чрез „Масовата приватизация“? При нея се унищожи огромна част от промишлеността в България, градена с десетилетия от настоящите пенсионери с най-ниските пенсии в ЕС.
Предприятията се раздадоха на парче на „наши хора“, появиха се доста милионери, но при неефективната ни съдебна система не се потърси източникът на милионите. Някой пое ли отговорност за концесията за българското злато, което се изнася вече толкова години без никаква полза за народа, за който така много се грижат политиците?
Някоя от политическите партии, които се роят като мухи, пое ли отговорност за унищожаването на селското стопанство при толкова плодородни земи? Сега ние внасяме плодове и зеленчуци от цял свят със съмнително качество. Животновъдите едва успяват да гледат бързо намаляващите животни. В хранителната промишленост се нароиха много фирми, част от които произвеждат некачествени стоки, пълни с палмово масло, хидрогенирани мазнини, високо съдържание на вода в млечните продукти и всякакви Е-та.
Политическа отговорност трябва да се поеме и за некачественото здравеопазване, голямото доплащане в болниците, изключително скъпите лекарства. А и толкова години не се отделиха средства поне за един медицински хеликоптер за спасяване на животи. Българите се превърнаха във все по-болна и бързо изчезваща нация. Отговорност трябваше де се потърси и за спрените 4 ядрени реактора в АЕЦ „Козлодуй“, без да се помисли за замяна с нови, въпреки че имаме такива. Нашите политици не си дават сметка за некачественото ни образование, полуграмотните българчета, които вече не учат дори класиците ни от миналото.
Огромна отговорност трябва да се търси от тези, които вече са с професия „депутат“ в НС, за унищожаването на армията и авиацията ни в голяма степен при влизането ни в НАТО през далечната 2005 г. Рязахме оръжия на скрап, подарявахме ги на други държави, та дори и днес, но толкова години не доставиха ново натовско оръжие. Дадохме милиарди от бюджета за самолети на чертеж, че дори повторихме поръчката. Огромна политическа отговорност трябва да се търси от всички политици за това, че от 2007 г., откакто сме в ЕС, си останахме най-бедният народ в този съюз, че и извън него.
Погледнете политиците, техните роднини и приятелски кръгове колко богато живеят в сравнение с бедния български народ. Толкова години при всяко споменаване за увеличение на пенсиите все нямаше достатъчно средства в бюджета. Пенсиите през последните 12 години трябваше да бъдат повишени и да достигнат тези в ЕС, но, уви…
Жизненоважно за всички българи е да излязат масово на следващите избори и да предпочетат хора, които не мислят само за собственото си добруване и обогатяване.
Инж. Георгиев, София
