Коледната трапеза след 100 години: Водорасли, нахут и погача с брашно от щурци

Измененията в климата вече променят начина на живот на хората, включително и отглеждането на земеделски култури за лично ползване. Прогнозите на специалистите са, че в бъдещите десетилетия глобалното затопляне ще повлияе сериозно върху растенията и това се свързва с промяна в хранителните навици на човечеството в различните региони.

За това как би могло да изглежда коледното меню в предстоящия век разказа инж. д-р Ивайла Сопотенска, технолог на храните, в декемврийското, последното за 2025 г. издание на „Научно кафене“, организирано от Фондация „Красива наука“ в София.

Предизвикателството пред очакванията бе видно още в темата на дискусията – „Сарми с ориз и кисело зеле срещу водорасли и нахут? Коледното меню от бъдещето“. Харесва ли ни или не, измененията в климата ще повлияят необратимо на бъдещето на храните ни и затова е най-добре да различаваме още отсега факта от фикцията и да премахнем митовете от менюто, смята инж. д-р Сопотенска. Тя самата има и изследователски, и личен опит в новостите в храненето. Дисертацията й в Университета по хранителни технологии в Пловдив е по темата за безглутенови изделия, за която разработва безглутенови кексове и бисквити от нетрадиционни за нашия пазар продукти – нахутено и кестеново брашно. Прави и сладолед от грах.

Инж. д-р Сопотенска е финалист в конкурса за комуникация на науката FameLab (“Лаборатория за слава”) от 2014 и 2021 г. и умее да представя научните достижения популярно, посочва БТА.

Тя представи актуални данни от научни изследвания, прогнозиращи глобално затопляне с от два до пет градуса до 2125 г. Дори оптимистичните прогнози за ръст в средните температури от около два градуса по Целзий означават глобално намаляване на добивите на основните хранителни култури, на които разчита човечеството – пшеница, царевица, ориз. Това би означавало, че трябва да се търсят подобрения в сортовете, които да устояват на климатичните промени, както и заместители на тези култури в хранителните навици.

Една от алтернативите сред зърнените култури е нахутът, посочи Сопотенска. Бобовите култури като цяло ще са основен хранителен източник в бъдеще, защото са много устойчиви, добави тя.

Колкото до месото в диетата като източник на протеини и други хранителни вещества, там връзката с климата е друга. Земеделието и животновъдството произвеждат 10-12 на сто парниковите газове. Добитъкът отделя метан, торовете и обезлесяването също допринасят за вредните газове в атмосферата. Животновъдството е източник на почти 60 на сто от емисиите, свързани с производство на храна, каза Сопотенска.

Тя цитира данни, според които към 2050 г. нуждата от храни ще се повиши. Недостигът и свързаната с това повишена цена на традиционните култури ще изисква възприемането на нови модели на хранене. Ще е нужна технологична, културна и политическа адаптация, която ще е свързана със селекция на устойчиви растителни култури, с приложение на технологични достижения като технологията CRISP-R – генетичната ножица, възприемане на вертикална и пермакултурно земеделие.

Алтернативни източници на протеини за храните са водораслите, добави инж. д-р Сопотенска. Те са богати не само на протеини, но и на омега-3 мастни киселини и биологично активни вещества. Отглеждат се лесно, отделят по-малко въглеродни емисии и допринасят за намаляване на отделянето на метан от животните, ако се използват за храна на животните.

Друга алтернатива е лабораторно отглеждано месо, което елиминира нуждата от пасища и намалява отделянето на метан и въглероден диоксид в атмосферата. Технологията вече се развива, макар че цената му все още е висока, а има и психологически бариери пред тази алтернатива, обясни експертът. Протеините, които се извличат от насекоми, също са подходящ заместител, те вече се произвеждат и продават.

Тя представи и варианти на коледно меню след сто години, което би могло да включва блюда с водорасли, нахут, разнообразие от бобови култури, погача с брашно от щурци.