Кристалина Георгиева: В България заплатите растат, но проблемът е, че производителността не расте

Управляващият директор на Международния валутен фонд (МВФ) Кристалина Георгиева отправи ясно послание към българското правителство – държавата трябва да ограничи разходите си и да не харчи повече, отколкото може да си позволи.

Тя коментира състоянието на българската и световната икономика, опасностите от нова енергийна криза, растящите заплати и влиянието на изкуствения интелект. Според Георгиева има положителна промяна в бюджетната политика на България, но остават въпроси как правителството ще успее трайно да намали дефицита.

“Има положително развитие. Правителството има волята да предложи бюджет, в който дефицитът следващите две години да падне до 3%. Тоест намаляваме харченето на пари, които ги нямаме“, заяви тя.

Бюджетният дефицит възниква, когато държавата харчи повече средства, отколкото събира от данъци и други приходи. За да покрие разликата, тя обикновено трябва да взема заеми.

Георгиева предупреди, че мерките, с които кабинетът планира да увеличи приходите, изглеждат предимно еднократни. Това означава, че могат да осигурят допълнителни средства за определен период, но не гарантират стабилни постъпления в бъдеще.

“Ако искате устойчиво да свалите дефицита и да имате комфорта, че имате буфери за бъдещите шокове, приходите трябва да се основават на нещо постоянно, системно“, обясни тя пред bTV.

По думите ѝ все още не е достатъчно ясно и кои държавни разходи ще бъдат ограничени. Тя подчерта, че икономиите не бива да бъдат за сметка на инвестициите, които могат да помогнат на икономиката да се развива.

Заплатите в България растат по-бързо от производителността

Друг сериозен проблем според управляващия директор на МВФ е разминаването между увеличението на заплатите и производителността на труда.

“У нас заплатите растат, което е много хубаво нещо, но проблемът е, че растат, без да расте производителността на труда“, подчерта Георгиева.

Това означава, че възнагражденията се увеличават, без работниците и предприятията да произвеждат съответно повече стоки или услуги за същото време.

Според нея подобна тенденция трудно може да се поддържа дългосрочно. За да продължат доходите да се повишават, е необходимо икономиката да стане по-ефективна и конкурентоспособна.

“Ако нямаме силна икономика, която се основава на висока производителност на труда, няма как да продължаваме да вдигаме равнището на живота в любимата ни страна“, заяви тя.

Георгиева призова да бъдат премахнати и пречките пред икономическото развитие, включително правила и политики, които някога са били необходими, но вече затрудняват растежа.

МВФ не настоява България непременно да премахне плоския данък

Кристалина Георгиева коментира и въпроса дали Международният валутен фонд настоява страната ни да се откаже от плоския данък. Тя уточни, че организацията не поставя подобно категорично изискване.

“Всъщност ние не казваме точно това. Това, което казваме, е: разгледайте си данъчната политика. Какво ще решите, това е във вашите ръце“, заяви Георгиева.

По думите ѝ българското правителство само трябва да прецени какви промени са необходими в данъчната система. Основната цел трябва да бъде осигуряването на стабилни приходи, които да позволят намаляване на дефицита, без да се разчита единствено на временни решения.

Световната икономика е изправена пред нови опасности

В интервюто Георгиева обясни и защо по-рано е предупредила, че “зимата идва“.

Въпреки войните, високите енергийни цени и икономическите сътресения през последните години световната икономика продължава да расте. Прогнозата на МВФ е за увеличение от 3,1% през тази година. Зад тази сравнително положителна прогноза обаче се крият две противоположни тенденции.

“Едната е енергийният шок – дърпа растежа надолу. Другата са инвестициите в изкуствен интелект – качват растежа нагоре“, обясни Георгиева.

Според нея държавите, които участват активно в развитието на изкуствения интелект, имат по-добри икономически перспективи. За сметка на това страните, които разчитат на внос на петрол и природен газ и изостават технологично, са изправени пред по-големи затруднения.

Георгиева предупреди, че световната икономика става прекалено зависима от инвестициите в изкуствен интелект.

“Виждаме една световна икономика, която е стъпила на един крак – изкуствения интелект. Ако има разочарование, ако някой дръпне стола, ние можем да се окажем в трудно положение“, заяви тя.

Това означава, че ако очакванията за бързо развитие и големи печалби от новите технологии не се оправдаят, последствията могат да засегнат икономиките по целия свят.

Допълнителна опасност представляват войните и евентуалното им разрастване. Георгиева обясни, че икономическите прогнози се основават на допускания за развитието на конфликтите и възстановяването на нормалното корабоплаване.

Нова ескалация в Близкия изток или други конфликтни райони може да доведе до още по-сериозни икономически проблеми.

Европа може да намали цените на енергията с над 10%

Георгиева обърна специално внимание и на икономическите слабости на Европейския съюз.

По думите ѝ Европа е успяла сравнително бързо да ограничи зависимостта си от руския петрол и природен газ след 2022 г., но продължава да страда от високите енергийни цени.

Според нея обаче част от проблемите на европейската икономика не са причинени от външни фактори, а от липсата на достатъчна интеграция между държавите членки.

“Това е нещо, което ние сме си го причинили сами. Никой не ни го е направил“, коментира тя.

Сред основните слабости Георгиева посочи по-ниската производителност на труда, трудностите пред инвестициите и изоставането от САЩ в развитието на изкуствения интелект.

Тя смята, че Европейският съюз трябва да улесни движението на работници и капитали и да свърже по-добре енергийните системи на отделните държави.

“Ако интегрираме енергийната система, цените на енергията в Европа ще паднат с повече от 10%“, заяви управляващият директор на МВФ.

Основното ѝ предупреждение е, че нито България, нито останалите държави могат да приемат икономическата устойчивост за даденост. Според Георгиева правителствата трябва да управляват внимателно публичните средства, да създават резерви за бъдещи кризи и да насърчават инвестициите, които водят до реален икономически растеж.