„Срещнах голямата любов и с Боряна никога не сме имали проблеми. Никога и не сме се карали. Това е човекът за мен, убедил съм се в това“.
Така Йордан Йовчев – първият ни гимнастик, участвал в шест олимпийски игри в историята на спорта и единственият българин взел участие в шест олимпиади, говори за спътницата си в живота – съпругата му Боби.
Той бе основен в гост в предаването „Животът по действителен случай“ по Би Ти Ви.
„С жена ми се срещнахме, докато бях контузен и се придвижвах с патерици. Запознахме се в кафето до нас в Пловдив. Аз нямах много опции за движение и всеки ден си говорихме, пиехме кафе, намирахме общ език и много се харесахме. Направи ми впечатление, че много си пасваме. И после като махнах гипса, почнахме да излизаме по заведения. И така тръгнаха нещата. Тя много ме разбира, компромиси също прави, защото приемаше моите отсъствия от града. Когато почнаха и успехите ми, много ме поддържаше. Малко са хората, които могат да направя това, което тя направи за мен“, благодарен е Данчо.
Шампионът ни по спортна гимнастика си спомня като днес и моментът, когато и присъствал на раждането на сина си.
„Странно усещане беше. Гледаш едно малко нещо, което не прилича на нищо, като всички деца – неоформени, грозни. Едни черва се вадиха, едни неща, не ми стана лошо. Гушнах го, аз гледах много да не сбъркам като рязах пътната връв на бебето. Джордан днес е на 23 години. Той се занимаваше дълги години с тенис на корт, преподаваше и сега учи трета година в Хюстън и друга работа работи. Много съм горд с него“, споделя Йовчев.
В личния си живот той никога не е имал проблеми със съпругата и сина си, но в професионалния разочарования не липсвали.
„Едно от най-големите ми беше в Атина през 2004-а. Отидох на тези игри в пика на формата си и оправдах очакванията си като представяне. Изпълних най-добре съчетанието и трябваше да бъда олимпийски шампион. Това е признато след състезанието от всички. Онзи ден остава ключов за мен, защото не спечелих титлата, но получих една съпричастност на световно ниво и огромна симпатия и подкрепа в България.
Реално тогава станах Данчо Йовчев в смисъла на уважение, на разпознаване и на това, че хората видяха какво мога. Това ограбване, защото точно това си беше, ми донесе любовта на хората по един странен начин. И, да – днес не седя в историята на спорта като олимпийски шампион, но спечелих друго, не по-малко важно нещо.
Не тая лоши чувства към гръцкия състезател, защото в нашия спорт имаме кодекс на взаимно уважение. Тогава Юри Кеки ми вдигна ръката и това е предостатъчно за мен, а и хората знаеха кой заслужава да е шампион. Това е пиковият момент“, сподели Данчо.
От декември 2008 г. той е председател на българската федерация по спортна гимнастика, припомня Ко4.
