Майката на жестоко убитите сестри Белнейски – Фани: Искам да съм баба

Близо 17 г. след ужасяващата трагедия с Росица и Христина

Третата дъщеря Мария порасна и стана на 20, несломим дух спасява майката на убитите сестри 

„Мечтая да стана баба и да се грижа за внучета. Както всички майки на този свят искат това да им се случи един ден, така и аз. Мария вече е на 20 години и предстои да кандидатства в университет. Хората са казали „бързай бавно“, всичко с времето си. Първо обучението, а после останалото.“

Това споделя пред „България Днес“ Фани Белнейска. Майката на трагично погубените сестри Росица и Христина вече близо 17 години се бори с ужасяващата мъка. За тежкото престъпление в края на януари 2006 г. осъден доживот без право на замяна е рецидивистът Лазар Колев, който лежи в затвора в Пазарджик.

Година след кончината на дъщерите си Фани и Стоимен Белнейски взеха като приемно семейство 4-годишната Мария от дом в село Лесичово, а след това я осиновиха. На 3 февруари 2015 г. Стоимен Белнейски бе открит мъртъв край коловоз на гарата в Пазарджик. Аутопсията показа, че дългогодишният железничар е покосен от инфаркт, докато бил на работа.

Въпреки втория жесток удар на съдбата Фани продължава неотлъчно да се грижи за своята осиновена дъщеря, която на 13 август навърши 20 години и вече е пораснала млада дама. Момичето завърши гимназията по химични технологии в Пазарджик с отличие. В школото Мария учи за помощник-фармацевт и лаборант в химическата и козметичната промишленост.

 

И това не е никак случайно. Още на 6 годинки малката Мария имала само една мечта – да стане лекар. От тази ранна възраст момичето говорело как иска да лекува хората и се интересувала колко бързо и качествено може да стане това.

Мария от малка не оставяла на мира новите си родители и след вечеря те били на градските люлки или се разхождали по парковете и на острова на река Марица.

„Тя има добро сърце и сега желанието й е да продължи с обучението си като рехабилитатор. Предстои да кандидатства в университет и се надяваме на успех“, добавя Фани пред вестника, докато се грижи за един от възрастните хора в общинския старчески дом в Пазарджик.

Там Белнейска работа вече 17-а година, колкото време мина и от трагедията с Росица и Христина. Всеки ден тя е в помощ на възрастните хора, чиито старини минават не вкъщи, а в дом, споделяйки съдбата на още много други баби и дядовци.

С работата в старчески дом и пенсия по болест Фани Белнейска успява да се справя с живота. Купува с кредит ведомствен апартамент, който им беше предоставен от БДЖ, и двете с Мария живеят в него.

„Парите стигат да се покрие кредитът, да си купя лекарства за 100 лв. всеки месец – диабетичка съм и с болно сърце, за основните неща за едно домакинство и да отделя понякога да заведа Мария на някое хубаво място в България. Това е – животът трябва да продължи“, въздъхва Фани, която не обича да се оплаква въпреки всичко, през което е преминала в живота си.

За да оцелее и да намира мотивация да се бори вече почти 17 години, ключова роля играе несломимият й дух. Той й дава криле и сили да се бори след всички удари на съдбата.

„Няма невъзможни неща. Всичко трябва и ще бъде наред занапред. Трябва да се борим. Просто нямам друг избор“, споделя Фани Белнейска с твърдост и упоритост, без които много хора в нейното положение отдавна биха рухнали.

Иска да забрави Лазар Колев, още пази надежда за съучастника

Фани Белнейска иска да забрави убиеца на дъщерите си Лазар Колев, който ще остане до края на дните си в затвора. Целият случай от разследването през съдебната сага до ден днешен майката иска да остави в миналото и възможно най-надалеч от паметта.

В същото време борбената майка не губи надежда един ден да бъде открит съучастникът на Колев в зверството. Негово ДНК е намерено след иззети проби, но следственото дело срещу втория замесен в убийството, което се водеше срещу неизвестен извършител, от години е спряно.

Докато лежи зад решетките, Лазар Колев печели дело в Европейския съд за правата на човека. Магистратите отсъждат 3000 евро обезщетение за претърпени неимуществени вреди на Колев в пандиза. Решението на съда е от 21 юни 2018 г.

Претенциите на Колев се отнасят до това, че му е наложен специален режим, изолиран е от останалите затворници и има възможност да контактува единствено с изтърпяващи наказание доживотен затвор. Твърди още, че не е имало течаща вода в килията му, която била по-малко от 6 кв.м. Оплаква се от хигиенни условия поради наличието на хлебарки, бълхи и други паразити, от недостатъчната естествена светлина в помещението и от постоянното изкуствено осветление. Нямал маса и се хранел върху вестник на леглото.

Освен това през зимата било студено, а през лятото – много горещо. Колев не общувал с другите затворници освен по един час на ден, когато излизал да тренира.