Стив Едсел прекарва целия си живот с усещането, че нещо липсва. Знае, че е осиновен, но никога не разбира кои са биологичните му родители и защо са го изоставили още в деня, в който се е родил.
Истината, която открива десетилетия по-късно чрез ДНК тест, се оказва далеч по-тежка и болезнена, отколкото някога е предполагал.
Майка му го ражда на 14 години и изчезва от болницата
Историята започва през 1973 година. Майката на Стив е едва на 14 години, когато постъпва в болница заедно със своите родители. Според архивни публикации всички те дават фалшиви имена и неверни данни. Само няколко часа след раждането на момчето семейството напуска болницата и изчезва без следа.
Медицинските сестри успяват да опишат младото момиче – носела кръгли очила, имала бретон и тъжно изражение. Това остава единствената следа, която Стив има за биологичната си майка в продължение на десетилетия.
Осиновяват го, но въпросите никога не изчезват
Изоставеното бебе е осиновено от семейство Едсел, което му дава дом и любов. Стив винаги е знаел, че е осиновен. Приемните му родители никога не крият истината от него. Но когато навършва 14 години – същата възраст, на която майка му го е родила – въпросите започват да го измъчват все по-силно.
„Аз съм на 14. Точно на толкова е била тя, когато ме е родила“, спомня си той.
Години наред Стив се опитва да открие биологичната си майка, но без успех.
ДНК тестът променя всичко
През 2013 година, когато вече е на 40, Стив решава да направи нов опит.
Той си купува ДНК тест и започва да търси информация чрез специализирани групи и генеалогични сайтове. Там се свързва с експерт, който успява да проследи роднинските връзки. Само след няколко седмици става ясно коя е биологичната му майка. Но това не е най-шокиращата част. Специалистът му казва, че според резултатите родителите му вероятно са били в кръвно родство.
„Усетих се така, сякаш някой ме удари с чук по главата“, признава Стив.
Шокиращата истина: баща му се оказва братът на майка му
Първоначално ДНК тестът показва, че биологичният му баща може да е неговият дядо или неговият чичо. След още две години и половина търсене Стив най-накрая получава окончателния отговор.
Баща му се оказва по-големият брат на неговата майка. Това означава, че Стив е роден след кръвосмешение – тема, за която семейството очевидно е пазило пълно мълчание. Тогава той за първи път разбира защо майка му вероятно го е изоставила и защо никога не е поискала да се свърже с него.
Писмото, на което никога не получава отговор
След като открива коя е майка му, Стив й изпраща писмо.
В него разказва за живота си, изпраща свои снимки и й пише, че я обича. Умишлено не споменава нищо за истината, която е научил за баща си.
Жената никога не му отговаря.
Стив обаче знае, че е получила писмото, защото получава обратно подписана разписка. И до днес пази този подпис в своята Библия.
„Мислех, че има нещо грешно в мен“
След разкритието Стив преминава през тежък период. Той започва да се пита дали с него „нещо не е било наред“ още от раждането му.
Роден е със сърдечен проблем и през живота си претърпява няколко операции. Освен това той и съпругата му никога не успяват да имат деца.
Въпреки всичко Стив отказва да обвинява майка си. С времето успява да се сближи с една от нейните роднини и за първи път усеща, че има място, където е приет. И до днес той продължава всяка година да честити рождения ден на майка си във Facebook. Тя никога не му е отговорила, но и не го е блокирала.
Стив все още вярва, че един ден двамата ще се срещнат.
Неговата история се превръща в разказ не само за травмата и болката, но и за силата да продължиш напред, дори когато научиш най-тежката истина за себе си.