„През последните 9 месеца съпругата ми Бруклин беше бременна с много болно момченце. Преди три или четири месеца научихме, че бебето има тежка хидроцефалия.
Преди хидроцефалията се наричала „вода в мозъка“ – твърде много мозъчна течност. В крайна сметка бяхме насочени към Детската болница в Синсинати, където няколко от най-уважаваните фетални специалисти в страната ни казаха, че състоянието му е тежко.
Нещата бяха толкова зле, че специалистите спряха да измерват и наблюдават нивото на течностите му, защото в този момент това нямаше особено значение. Ядрено-магнитния резонанс беше отвратително да се гледа.
Директно ни казаха, че има над 90% шанс бебето или да умре скоро след раждането, или да има толкова тежки когнитивни увреждания, че би било трудно да си представим каквото и да е качество на живот.
Имахме среща с хора палиативните грижи относно използването на животоподдържащи мерки и проведохме подробни, ужасни и емоционални дискусии относно етиката на това кога може да се наложи да спрем въпросните мерки – което би довело до „мирно почиване на бебето“.
Жена ми Бруклин се премести в Синсинати и заживя в хотел близо до болницата – в случай че започне да ражда. Пътувах напред-назад. На 8 юли Бруклин наистина започна да ражда.
Буквално 15 минути преди да я върнат обратно, за да започне секциото, имахме още една среща с лекари относно използването на дихателна тръба и това в кой момент може да се наложи да премахнем тази тръба и да оставим бебето да отиде в Рая.
Познайте какво? Бебето излезе плачещо – това беше най-сладкият звук, който съм чувал.
Накратко, Чарли Шнар остана в интензивното отделение за кърмачета до вчера – когато всички се прибрахме. Той изглежда нормално, красиво бебе, което прави всички неща, които правят бебетата. Той има леко разширение на камерите, но можем да се справим с това с прегледи.
Как се случи това?
Лекарите казаха: „Нямаме и не можем да намерим медицинско обяснение за това, на което станахме свидетели тук“.
По някакъв начин мозъкът му намери начин естествено да изчисти запушването или да пренасочи течността, която причиняваше потискащото възстановяване на мозъчната течност.
През последната седмица чух думите „божествена намеса“ и „чудо“ повече пъти, отколкото можех да преброя.
Медицински сестри с десетилетия опит и уважавани, национално възхищавани лекари бяха смаяни, но ликуващи. Поради ефекта на доминото на приятели, семейство, клиенти, колеги и дори непознати, които се молят и молят другите да се молят за нас, не се съмнявам, че имаше хиляди хора, които са се молили за нас.
Аз съм практичен човек, който със сигурност вярва в науката и медицинската технология, но абсолютно знам, от дъното на сърцето си, че Бог е замесен в това. Отдавам ЦЯЛАТА заслуга и слава на Него. Молитвата е положително мощна. Бог е реален и Той все още върши чудеса.“
