В Искърския пролом – едно от най-живописните места на България, се е сгушил Черепишкият манастир. Неслучайно писателят Алеко Константинов го смята за място, по-красиво от Швейцария.
Иван Вазов пък се вдъхновявал там за много от своите произведения, затова и баба Илийца от Вазовия разказ „Една българка“ е тръгнала именно за Черепишката обител, за да търси лек за болното си внуче.
И днес много хора идват в манастира с надежда за изцеление. В книгата със свидетелства има записани редица такива случки. Човек, който бил напълно обездвижен, бил докаран от близките си. Няколко дни след като поседял там, той бавно проходил и поискал да се помоли в старата черква. Скоро захвърлил патериците, сякаш никога не са му трябвали, нямало и следа от болестта.
Друг покаяник пише, че бил отчаян алкохолик и след дълги години на пиянство повредил своите органи. След молитви там преодолял проблема, а след години направил и щедро дарение на Черепишкия манастир.
С горещи молитви към Бог и силна вяра дошъл жител на Мездра, болен от рак на гърлото. Той ходил по лекари и баячки, но, уви, нямало надежда. Чул за чудодейната сила на манастира и останал в него една седмица. После болестта по чудо изчезнала, а лекарите не вярвали на очите си. Тази невероятна история разказват и монаси, и миряни, свидетели на радостното изцеление.
В църквата са вградени мощите на св. св. Козма и Дамян от Мала Азия. Тези светии изучавали лековитите свойства на билките и помагали и лекували болни и недъгави безвъзмездно в името на Господ. Нарекли ги безсребреници, а Господ ги дарил със сили да обикалят земите и да помагат на всички нуждаещи се.
Местните вярват, че именно на светите безсребреници всъщност се дължи чудотворната лековита сила на Черепишкия манастир.
