Наим нямаше да избяга, ако не му бяха сменили името! Братът на Джобния Херкулес Мухарем със сензационни разкрития!

Кой е той

Мухарем Сюлейманоглу е бивш щангист, настоящ клубен треньор по вдигане на тежести в Турция и брат на легендарния Наим Сюлейманоглу. Състезавал се е на олимпиадата по вдигане на тежести в Барселона през 1992 г. Пред „България Днес“ Мухарем си спомня за прочутия си брат и разказва любопитни подробности за детството им.

– Г-н Сюлейманоглу, подобно на брат си Наим сте бивш щангист. С какво се занимавате в момента?

– В момента съм треньор по щанги в Анкара. Преди бях старши наставник на национално ниво, сега съм на клубно. Винаги съм в контакт с Българската федерация по вдигане на тежести. Виждаме се с ръководителите и сме приятели.

– Помагате ли по някакъв начин за развитието на клуба, носещ името на брат ви в Момчилград?

– Досега двама бизнесмени помагаха с купуването на щанги. Обзаведена е залата и условията са добри. Догодина даже женският национален отбор на Турция има планове да направи лагер в Момчилград преди олимпиадата в Париж. Аз съм съветник на президента на федерацията по вдигане на тежести в Турция. Съвсем скоро разговаряхме с него за тази възможност и с каквото мога ще помогна, тъй като градът и клубът са малки.

– В Турция има ли спортни комплекси, носещи името на брат ви?

– Постоянно се отварят спортни зали в Турция. Но първата спортна зала, кръстена на Наим, е тази в Момчилград. Това беше голям жест от тогавашния кмет Сунай Хасан. В същия комплекс с брат ми бяхме започнали кариерите и развитието ни като щангисти. За нас беше голяма чест, защото Наим е човек, който наистина е прославил България и Турция.

– Редовно ли посещавате паметника на Наим?

– Да, разбира се, редовно го посещавам. Майка ни живее в Момчилград. Имам къща там. Когато имаме възможности и покрай празниците си идваме. Тогава, когато мога, посещавам неговия паметник.

– Ако неговото име не беше сменено покрай „възродителният процес“, щеше ли Наим да избяга и впоследствие да се състезава за Турция?

– Той не си е и помислял за такова нещо преди смяната на името. Ние обичаме България.

– Какво беше любимото ви хоби с Наим?

– С брат ми през свободното ни време ходехме на вилата си. Занимавахме се с пчеларство и градинарство. Баща ни беше пчелар, Наим също, а аз продължавам тази традиция и до днес.

– Какви са ви впечатленията от българските щанги днес?

– Аз предимно следя мъжете, а за жените не мога да кажа толкова много. Има някои таланти, които все още не са се прочули, но според мен ще прогресират добре. В Българската федерация имат някои проблеми, които скоро ще опитат да разрешат. Навремето беше по-лесно да се набелязват талантливи щангисти, но сега е трудно.

– Какви са разликите между българските и турските щангисти?

– Ние най-напред се гордеем, че сме възпитаници на България, но по мои наблюдения няма разлика в системата, по която се работи.

– Какви са вашите амбиции в момента?

– Като става дума за щангите, ситуацията в Турция е сходна на тази в България. Не се полагат толкова грижи и обмислям предсрочно да се пенсионирам като треньор. Ще продължавам обаче да съм съветник на президента на Турската федерация по вдигане на тежести.

– Какво бихте казали на децата и младите хора в България, които се занимават с щанги?

– Във всеки спорт трябва да се работи много и е важно винаги да има вяра. С тези неща успехите винаги идват рано или късно.

Източник: България днес