Невероятната история на семейство бежанци от Сирия, които започнаха на чисто живота си в България

Далеч от войната в родното му място – Сирия, едно младо семейство започнало преди 6 години на чисто живота си във Велико Търново.

Тогава съпрузите Ахмед Халюф и Хала Хармуш тръгнали към старата столица без очаквания, но с много неизвестни и притеснения дали там, накъдето са се запътили, ще бъде по-добре, или няма да успеят да се впишат в обществото. Рискували, но днес са категорични, че тук се чувстват щастливи, спокойни и са открили най-доброто място за отглеждане на двете им дъщери – Газал, на 7 г., и Гина, на 6 години, и сина им Абдул Керим, на една годинка, научи ko4.

Семейството е от град Халеб, известен още като Алепо. С гордост Ахмед споделя, че това е най-старото и многолюдно населено място в Сирия. В него се намира най-големият в света покрит пазар и крепост, подобна на Царевец – наречена Цитаделата, която е включена в списъка на световното наследство на ЮНЕСКО. Войната сложила край на нормалното ежедневие на населението в страната, изведнъж се разразила трайна безработица, всичко поскъпнало и хората заживели в страх за живота си.

С Хала взели решението да емигрират, спрели се на Велико Търново по идея на братовчед му, който има бизнес тук. Не знаели нито една българска дума, но лека-полека започнали да учат езика. Не било лесно да се адаптират в обстановката, защото всички подхождали с предразсъдъци към тях. По-лесно свикнали децата. Голямата им дъщеря е ученичка в ОУ „Бачо Киро“, а малката посещава детска градина „Първи юни“. „Много сме доволни от отношението към тях в училище и детската градина. Не са подложени на дискриминация от никого. Не се опитват да ги откъснат от родните им обичаи и традиции и в същото време ги учат на българските. Спокойна съм, когато виждам, че ходят с удоволствие на училище и градина“, сподели Хала.

Третото им дете е родено в България. Казват, че не е планувано, а божи дар. Нямат намерение да имат други наследници.

Семейството не получава социални помощи от държавата, а само се грижи за издръжката си. Ахмед успял да отвори свой собствен магазин за дрехи, намиращ се до Кооперативния пазар. От две седмици в него работи и съпругата му. „В Сирия жените не работят. Ако мъжът не може да изкара достатъчно пари, някой от братята му дава и така се закърпва семейният бюджет. Много ми се искаше да работя, защото това е разнообразие, комуникацията с хора винаги е полезна, а и уча езика“, допълни Хала. Въпреки че скъсала със старите разбирания, че мястото на жената е единствено вкъщи, младата жена няма намерение да свали забрадката от главата си. Носи я от 14-годишна и винаги, когато излиза от дома, е забулена, защото религията й го изисква.

Свикнала е с любопитните погледи на околните и дори с това, че някои странят от нея по тази причина. Разказва, че когато била бременна със сина си, докато се разхождала по центъра на града, й прилошало и припаднала. Никой обаче не спрял да й подаде ръка или да й помогне. Всички я заобикаляли, сякаш не забелязвали, че нещо й се случва. Газал и Гина се обадили на татко си и той я откарал в болницата. Хала и Ахмед споделят, че вече имат приятели във Велико Търново.

Благодарение на тях се справят с всичко онова, за което познанията им по български език не достигат.

Рядко обаче се случва да ходят съвместно по ресторанти и заведения, тъй като предпочитат да се хранят с домашна храна вкъщи. Набавят си хранителни продукти чрез голяма сирийска борса в София. Веднъж в месеца поръчват артикулите и им ги доставят до адрес. Снабдяват се с ориз, телешко и агнешко месо, автентични подправки и други. Кафе пък си взимат от Турция, защото според тях наличното в магазините у нас не е с толкова добри качества. Съпрузите не крият, че изпитват носталгия по Халеб и тъгуват за братята и сестрите си, повечето от които се преселили в Германия и Турция. Благодарение на интернет обаче поддържат връзка с роднините си, останали да живеят в Сирия.

„Редовно се оплакват, че са им спрели водата и тока. Има случаи, в които пък с дни няма доставки на хляб. Заради войната всичко е различно отпреди. Толкова красиви сгради, станали на пепел от атентати“, споделя Ахмед. Двамата с Хала са категорични, че нямат намерение да се връщат в Сирия и виждат бъдещето си във Велико Търново. Казват, че искат да научат децата си на толерантност, съпричастност и услужливост.

Тъй като родителите са завършили едва седми клас, защото в родината им повечето деца започват работа на 14 години, в България са щастливи, защото Газал, Гина и Абдул Керим могат да получат качествено образование и дори да продължат обучението си в университет. Само така наследниците им ще имат добра професия и успешна реализация в живота, каквато не биха постигнали в Сирия.

Източник: БЛИЦ