Ko4.bg С рогата напред
През ръцете на Валери Николов са минали около 40 000 пациенти, настанени в областната лечебница, разбра Ко4
НА 15 ОКТОМВРИ ОТБЕЛЯЗВАМЕ МЕЖДУНАРОДНИЯ ДЕН НА БЕЛИЯ БАСТУН и това е повод да обърнем поглед към проблемите на слепите. Лишените от възможността да виждат света несъмнено имат нужда от подкрепа и разбиране, но един представител на незрящите отдава времето си самият той да бъде в помощ на обществото.
Това е рехабилитаторът Валери Николов, който може би почти всички във Велико Търново са срещали поне веднъж в живота си. Той е единственият сляп в общината, който се осмелява да се движи сам в градската среда, работи и защитава правата на хората с нарушено зрение.
Валери е родом от Павликени. Завършил е училище за незрящи деца във Варна, а след това завършил висше образование за рехабилитатор и специалист по лечебни масажи в София. През 1994 г. започва работа в Отделението по физиотерапия на МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“ и до днес продължава да влага всичко от себе си, за да вдигне на крака хора, които заради различни заболявания или фрактури са се обездвижили.
Работи с пациенти, преживели инсулт, инфаркт, ортопедични страдания, тежки фрактури и т.н. Бързо пресмята, че за изминалите 27 години през ръцете му са минали около 40 000 хоспитализирани в клиниката. Твърди, че слепотата не му пречи да бъде отдаден на професията и да мотивира околните.
„Познавам отделението и коридорите като пръстите на ръката си. Научих структурата само за месец след назначаването ми. Чувствам се в свои води на работа, а някои пациенти дори не разбират, че не виждам. Понякога им казвам, защото се стига до куриозни въпроси като „Ти не ме ли виждаш къде съм?“, разказва Николов.
ИЗПИТВА ОГРОМНА РАДОСТ, КОГАТО ПАЦИЕНТИ УСПЕЯТ ДА ВЪЗСТАНОВЯВАТ ДВИЖЕНИЕТО СИ, но скромно посочва, че заслугата за това е на целия екип, който е участвал в рехабилитацията. Убеден е обаче, че добри резултати не могат да се постигнат, ако самият човек не съдейства на терапията и назначените процедури.
„Пандемията повлия негативно на всички сфери на здравеопазването. Работещите в системата се демотивираха с многото медицинска бумащина, с която ни затрупаха да попълваме от Здравната каса, личните лекари не дават толкова направления, пациентите се страхуват да не се заразят, ако идват на процедури. Трудно ни е в отделението“, сподели Валери.
В свободното си време рехабилитаторът защитава правата на хората, които не виждат.
Той е председател на организацията на слепо-глухите и на Съюза на незрящите във Велико Търново. Изрази разочарование от това, че държавата прави съвсем плахи стъпки към подобряване на живота на хората, споделящи неговата съдба. Същото важи и за случващото се на местна почва.
„Последните 10 години се увеличи значително автопаркът в града. Велико Търново не е с капацитет да поеме такъв трафик, особено в пиковите часове. Побъркващо е да се ослушваш непрекъснато, за да не те смачка някоя кола. Не беше лесно да се приспособя към движенето, но аз имам стаж в ориентирането от ученик във Варна. И все пак се случва да имам злополуки – да се блъсна в някое дърво, стълб или билборд. Заради абсурдното паркиране пък се налага да ходя по пътното платно“, казва той.
Според него единствено в центъра на града, около сградата на Общината, е пригодено за незрящи, а ситуацията в кварталите е плачевна.
Трудностите в придвижването обаче са нищо пред разочарованието му от хората. Валери е категоричен, че голяма част от съвременните българи са станали незрящи за добри постъпки и инициативи. Озлобени, апатични и разсеяни за чуждите неволи, много от сънародниците ни стоят с широко отворени очи, но не виждат същественото, смята рехабилитаторът.
И все пак вярва, че хората с добри сърца не са изчезнали. Пример за това са собствениците на фирмите превозвачи в града, които му предоставили карти за безвъзмездно ползване на обществения транспорт, както и малцината дарители, които спонсорират организацията на слепите.
Галина ГЕОРГИЕВА / БОРБА
