Ново предложение: Минималната заплата в България да бъде почасова (подробности)

България да премине към методика за почасово определяне на минималното възнаграждение, предлага икономистът и бивш заместник-председател на Комисията по финансов надзор Румен Гълъбинов. Той посочи, че подобен модел е широко разпространен в Европейския съюз и би позволил по-ясно сравнение на доходите у нас с тези в останалите държави.

По думите му в Германия минималното възнаграждение в момента е 13,9 евро на час, докато в България при минимална месечна заплата от 620 евро изчислената ставка е около 3,7 евро на час.

Нашето минимално почасово възнаграждение се получава 3,7 евро на час, което е 4 пъти по-малко от това в Германия. За да скъсим дистанцията, ще трябва да продължим да увеличаваме МРЗ. Добре би било да се мине на методика за почасово определяне, обясни пред Гълъбинов

Според икономиста независимо от формулата, по която се изчислява минималната работна заплата, окончателното решение за нейния размер остава политическо. Той смята, че увеличението на МРЗ трябва да продължи, а нейното замразяване или намаляване би било рисково за българската икономика.

Причината е, че икономическият растеж в страната все още до голяма степен зависи от потреблението. Ограничаването на доходите би могло да се отрази и на вътрешното търсене, посочи той.

Гълъбинов отбеляза, че минималната заплата се използва и като инструмент за стимулиране на пазара на труда, тъй като увеличението ѝ оказва натиск и върху работодателите в частния сектор да повишават възнагражденията. Допълнителен фактор за ръста на доходите според него могат да бъдат инвестициите, но държавата трябва да направи значително повече за привличането им.

Сериозен проблем остава и делът на сивата икономика, който според Гълъбинов е около 30%. Това затруднява преценката колко хора действително получават минимална заплата и какви са реалните доходи на работещите.

Икономистът посочи, че в редица сектори служители официално се осигуряват върху минималната заплата, а останалата част от възнаграждението им се изплаща в брой и не се декларира. Друг разпространен модел е работници да бъдат осигурявани на четири часа, въпреки че реално работят по осем или повече.

“Това също е начин от страна на държавата – като свива сивата икономика, да изчиства и тези взаимоотношения между работодателите и работниците“, заяви Гълъбинов.

Според него ограничаването на подобни практики ще даде по-точна картина колко са работещите бедни, колко души получават по-високи възнаграждения и каква част от работещите се осигуряват върху действителните си доходи. Това от своя страна би позволило и по-прецизно изчисляване на бъдещите увеличения на минималната заплата.

Намаляването на сивия сектор би донесло и повече приходи в бюджета. Според Гълъбинов всяко свиване на сивата икономика трябва да се разглежда и като възможност за увеличаване на реалните доходи.

Икономистът прогнозира, че още в Бюджет 2027 може да бъде поставено началото на по-радикални промени заради процедурата по свръхдефицит, в която се намира България.

Според него решаването на проблема с бюджетния дефицит не трябва да става основно чрез ограничаване на личните доходи, социалните придобивки и държавната подкрепа за гражданите.

“Орязването на лични доходи, лични социални придобивки и подпомагания от страна на държавата едва ли ще реши проблема на бюджетния дефицит“, коментира Гълъбинов.

По думите му усилията трябва да бъдат насочени преди всичко към държавните разходи и тяхното намаляване и оптимизиране.