Няма да ви простим за мизерията, господа политици

Не ви прощаваме, господа политици! Всички вие, които бяхте или сте в управлението, независимо от партийната ви принадлежност!

Не ви прощаваме за това, че докарахте голяма част от българския народ до просешка тояга, до системен глад, мизерия, бедност, нищета и болести!

Не ви прощаваме за близо 3 милиона, които емигрираха само и само заради вас, заради вашето нехайство, наглост и егоизъм.Не ви прощаваме за обезлюдените градове и села!

Не ви прощаваме за всичко, което направихте във ваш и партиен интерес, а обещавахте и се кълняхте да направите за България и нашата нация!

„Село в Северозападна България. От 800 къщи сега са обитавани 15. В една от тях живее баба Мария, на 87 години, работила в ТКЗС-то. Пенсията ѝ е 204 лв. „Лекарствата с доплащането са 85 лв. Другото остава за ток,вода,храна и дърва…, че много студ зимата, сине – се съм болна“.

Имала син, но починал от рак, а жена му и внучката ѝ избягали в чужбина. „Се чекам да дойдат, ама нема ги вече 9 години“. Няма братя и сестри. Топи соса от буркан туршия с хляб.

„Сега ще ям сока с хлеб, а довечера туршията с малко хлеб“. Казвам ѝ „Времето е хубаво, излез се разходи, бабо“. Гледа в земята – „Немам обувки, сине, само те тия клефки са ми“.

(Всичко ѝ купихме, не го мислете това. Но не можем да ѝ купим радост, спокойствие и достойни старини)“.

Милен Русанов