12-годишно момче от село Микрево, община Струмяни, е било оковано за ръцете със стоманено въже и вързано за тавана, научи ko4.
То е висяло цяло денонощие без вода и храна. За шокиращата инквизиция на хлапето алармира неговата майка Гюла Белижанова пред местния в. „Струма“. С нея бе и първият приемен родител на момчето Стефка Терзиева от с. Катунци, община Сандански.
Малкият Тодор им разказал, че бил завързан от неговия по-голям брат Николай. Причината била, че не е отишъл да купи хляб от кварталния магазин. Родната майка на момчето разказа, че от близо година Тодор е настанен при нов приемен родител. Това е вуйчото на момчето Николай, който има и 3 собствени деца. Всички живеят в една стая от има-няма 20 кв.м.
Гюла Белижанова разказа: „Имам 6 деца. При мен са двете момичета, за двама от синовете не мога да се грижа, затова са настанени в приемни семейства. Другите двама са вече пълнолетни. Тодор и по-големият му брат Иван през 2011 г. бяха настанени при Стефка Терзиева в с. Катунци. Жената има голяма двуетажна къща и пое грижите за Тодор, когато бе на две години и седем месеца. Много му помогна, грижеше се добре за него. През месец ноември 2017 г. Тодор бе изведен от дома на леля Стефка и бе настанен при брат ми. Оттогава състоянието му се промени. Писала съм жалби до социалния работник в община Струмяни Марияна Маркова с искане Тодор да бъде върнат в къщата на Стефка в Катунци. Но социалният работник отказа. Брат ми получава помощи от 230 лева за това, че отглежда сина ми. Но тези пари той ги харчи за цигари и алкохол. Казвали са ми, че синът ми е бил постоянно оставян само на хляб и вода, даже понякога е спал отвън. Стаята, в която живеят 6-има души, е в окаяно състояние.
Преди три дни, когато Тошко се прибра у дома в с. Микрево, след като е бил малтретиран и вързан за ръцете, ми каза: „Мамо, аз повече не искам да живея при вуйчо”. Не знам какво да правя. Средата, в която живее при моя брат, не е подходяща. Там животът му е в опасност”.
Първият приемен родител на Тодор – Стефка Терзиева, разказа: „Тодор дойде при мен, когато бе на две години и седем месеца. Не можеше да говори, издаваше само някакви звуци. За тези 6години се научи да говори и да пише. Вината да бъде отнет от мен е на социалния работник Марияна Маркова. Разбрах, че тя сега е в пенсия. Искам да поема пак грижите за Тодор. Той е много изплашен. Подлаган е на постоянен тормоз. По-големият му брат Иван, на когото аз продължавам да съм приемен родител, сега е на 16 г. и вече учи в Семинарията. Събрала съм пари и искам да купя къща на името на Иван, когато той завърши Семинарията. В тази къща искам да живее и по-малкият му брат Тодор”, каза Стефка Терзиева. Тя очаква намесата на община Струмяни да върне Тодор.
