Ko4.bg С рогата напред
Отец Йоан Бурдин е известен не само у нас, но и в целия свят със своите антивоенни проповеди и статии.
Той е навярно първият руски духовник, който открито се обяви против руската агресия в Украйна. Заради своя проповед, осъждаща братоубийството, той е подложен на глоби и гонения. Но не е можел и да мълчи, тъй като войната погазва всички Божии закони, които християнството проповядва.
В края на миналата година на последното си заседание Св. синод одобри решение на Епархийския съвет на Русенска епархия свещ. Йоан Бурдин да премине на служение към Българската православна църква.
– Отец Йоане, ние отдавна следим вашата пастирска дейност, особено от момента, в който бяхте арестуван заради това, че сте изразили несъгласие с войната в Украйна. Знаем, че в Русия е забранено да се споменава думата „война“ и тя е наричана специална операция. Не мога да не ви попитам как преживявате тази война – като човек, пастир, като руснак?
– В първите дни имах чувството, че изчезна фундаментът – тази основа, тази почва, върху която стоях. Не разбирах как да живея, как да ходя на църква, да служа, какво да говоря на хората. Животът ми се раздели на “преди” и “след”. За щастие точно през този период бях болен от коронавирус, така че имах време да събера мислите си и да помисля. В крайна сметка нова основа за мен стана осъзнаването (възприемам го като Божие откровение), че тази катастрофа е изпратена от Бога на цялото човечество като изпитание. Всеки човек ще даде на Бога отговор на въпроса: „Кой си ти? Разкажи сам за себе си”. В този момент е безполезно да се преструваш, да лъжеш: Бог вижда сърцето ти и както и да отговориш, ще се разкриеш такъв, какъвто си в действителност. Аз отговарям за себе си. И няма значение как другите отговарят (какво казват или правят): въпросът се задава лично на всеки и какъвто човек се разкрие сега, такъв ще се яви и пред Бога (ако не успее да се покае и промени). Това осъзнаване ми даде сили да говоря истината и да не осъждам другите.
Като свещеник разбрах, че моята задача в този момент е да помогна на хората да не се разочароват от църквата и да не отстъпят от Бога. Това се опитвах да направя и тогава. И сега също се опитвам, доколкото мога.
– Откакто започнахме да подготвяме това интервю, се случиха толкова неща, че въпросите станаха много. Как мислите, връща ли се комунизмът в Русия? Връща ли се страхът там?
– Това не е комунизъм. Всичко това е добрият стар сатанизъм. Комунистите слугуваха на своя „отец“ и се опитваха открито да унищожат църквата Христова. Когато това не им се удаде, те продължиха започнатото дело по други начини. Продължават го и сега: нравствено развращават и народа, и църквата. И трябва да кажа – много успешно. А страхът е вечният спътник на сатаната. Защото „в любовта няма страх“. Любовта няма нужда от роби. Те са необходими на тези, които служат не на Бога, а на Неговия противник.
– Свещ. Георги Еделщайн е ваш събрат, за него казвате, че е един от петимата, у които сте виждали Христовата светлина. Той казва, че не бива да мълчим за злото, че трябва да го разобличаваме, иначе участваме в него. Това ли беше причината, поради която публично се обявихте против войната в Украйна? Знаели сте какво ще ви се случи?
– Да. В определени моменти задачата на всеки християнин е да назовава нещата с истинските им имена. Защото отново „бащата на лъжата е дяволът и когато изрича лъжа, говори своето“. Смисълът на моето изказване беше това – да нарека случващото се с правилното му име. Разбира се, не очаквах такъв резонанс. Говорих на тези 50 души, които идват в нашия храм и четат нашия уебсайт. Но Бог е имал Свои планове. Казаните от мен думи бяха чути от стотици хиляди хора в различни страни. Вярвам, че Господ е искал да стигне нещо до тях и просто е използвал този, който му е бил нужен. А всичко останало (донос, съд, глоба) са само средства за изпълнение на плана Му.
– Вие имахте проблеми с митрополита си заради позицията ви за войната и бяхте освободен като свещеник на енорията. Разбрах, че търсите поместна църква, в която да служите и сте пуснали молба до Българския патриарх и Софийски митрополит Неофит с желание да служите в БПЦ. Придвижва ли се вашият въпрос, какво е положението в момента?*
– Това е болезнен въпрос, защото, честно казано, съм малко разочарован от православните църкви. Видях сериозни системни проблеми, характерни не само за Руската църква, но и за много други. Струва ми се, че християнската църква не успя да отговори адекватно на това предизвикателство. Тя няма единна позиция, но има много различни мнения, желания, политически планове, страхове, враждебност… И всичко това няма нищо общо с Евангелието. Това е печално.
Историята на моя неуспешен преход е само малък епизод. И аз се отнасям към това като към Божията воля за мен. Сигурно има повече нужда от мен тук и в този статут, който имам сега – извън щата. Винаги съм мислил, че ако Той иска да продължа служението, тогава Той ще намери начин да го устрои. Засега имам възможност да служа в неделя в малка домашна църква в село Ново-Бели Камен при отец Георги Еделщайн, на 70 километра от дома ми. Аз списвам блог и в Telegram. Опитвам се да говоря за това, което смятам за важно. И да обсъждат болезнени въпроси, които обикновено в православните църкви на всяка страна се опитват да не забелязват.
– Чета блога ви в Телеграм и съм удивена с какво спокойствие и търпение списвате канала си и отговаряте на хората. Много от тях ви следват. Какво мислите за виртуалните православни общности, дошло ли е време за техния разцвет или по-скоро обратното?
– Мисля, че всеки инструмент може да се използва както за зло, така и за добро. Появата на интернет несъмнено е голям скок, който позволява отчасти да бъдат преодолени материалните граници – време и пространство. Дали е възможно да се създават виртуални общности, не знам. Все пак личното общение е незаменимо. Но възможността да говориш със съмишленици, да обсъдиш нещо, да общуваш … Това е голяма радост за много хора! Мисля, че сме в самото начало на развитието на такива общности. Ако, разбира се, все още имаме време за това …
– Видях, че сте добавен към списъка на „предателите“ – сайтът Андимодернизъм.ру е направил обичайния си списък за всички свещеници, които осъждат войната в Украйна. Списъкът се нарича „Предатели в расо и без расо“. Какво мислите за тези списъци, за тази вътрешна необходимост православните да правят списъци с врагове, които приличат на комунистическите списъци с „неблагонадеждните“? Как си обяснявате наличието на такива хора в Християнската църква, на такава необходимост да поставяш някого в списък с врагове?
– Ако правят тези списъци, за да се молят за нас, както е заповядал Христос, това не може да не се приветства. Това е много добро дело! Всяка друга цел, за която могат да се използват подобни списъци, е от дявола. Той е много хитър и изкусен прелъстител. И в историята на християнската църква, за съжаление, има много такива ситуации, когато хора, които са се смятали за християни, са се отклонявали от евангелските заповеди и са изпълнявали волята и похотта на „своя отец“, който „беше човекоубиец отначало и не устоя в истината”. Надявам се да се събудят.
– Казвате, че златото се изпитва с огън. На друго място пък пишете, че само в делата на любовта е нашата надежда. Виждаме обаче, че злото приема различни форми. Как би могъл човек, който е преследван и унижаван, да изпитва любов и милост? И ако не можем да си го обясним, не е ли в криза нашето християнско свидетелство?
– „Всяко злато се изпитва с огън“. Човек преживява това, което му е дадено от Бога. Само благодатта дава чувство на любов, съжаление, милосърдие. Не можем да го намерим в себе си. Източникът на това е Бог. И точно в такива екстремни ситуации като война, болест, триумф на злото, ние разбираме своята слабост и духовна нищета. И тогава идва едно от двете неща – или губим вяра и надежда, или възлагаме упование на Бога. А с Него идва и благодатта.
Що се отнася до кризата… Това е обичайното ни състояние в падналия свят. Целият ни земен живот е постоянна духовна борба, преодоляване на бариери, пристъпване на крачка напред или падане. Главното е да не губим усещането за Божието присъствие или поне паметта за Него.
– Какво послание бихте отправили към християните в България, които ви четат? А защо не и към руските граждани у нас.
– Нека думите по-горе бъдат моето послание. Не губете усещането за Божието присъствие и паметта за Него! Каквото и да ви се случи, не се страхувайте, защото нашият Спасител Иисус Христос не само се роди, но и възкръсна! Господ е близо!
* Молбата на отец Бурдин да служи в България вече е одобрена.
Публикуваме интервю с духовника, поместено на портала Християнство.бг; заглавията са на редакцията.
