От социална институция към университет, Минка Куюмджиева следва мечтата си да помага на деца без родителска грижа

18-годишната девойка напуска Център за настаняване от семеен тип във Велико Търново

НА ПРЪВ ПОГЛЕД 18-ГОДИШНАТА МИНКА КУЮМДЖИЕВА ПО НИЩО НЕ СЕ РАЗЛИЧАВА ОТ ОСТАНАЛИТЕ СИ ВРЪСТНИЦИ.

Предстои й завършване на училище, абитуриентски бил, кандидатстудентски изпити и начало на самостоятелен живот като голям и зрял човек. Зад ведрата й усмивка обаче се крие силата да оцелява и да се бори за промяна, каквато самата тя години наред е търсила.

Минка е от Велико Търново, но домът й през последното десетилетие е Центърът за настаняване от семеен тип II. Там попаднала заради рискова семейна среда и нейна опора стават възпитателите, социалните работници и останалите малчугани, които споделят сходна нелека съдба. Имало опит за реинтеграция при родителите й, но бил неуспешен. Оттогава момичето не поддържа контакт с биологичните си майка и баща. Има четири сестри и двама братя, които също живеят в социалната институция.

Въпреки несправедливата орис Минка не иска да я асоциират с израза „дете от институция“, а да я възприемат като пример. Девойката завършва ПХГ „Св. св. Кирил и Методий“, специалност „Терапия и рехабилитация“, което й дава професионална квалификация, с която веднага след дипломиране може да започне работа. Мечтите й обаче не спират дотук.

Голямата цел на живота й е да завърши бакалавърска степен „Социална педагогика“ и магистратура „Психология“ във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“

„Знам какво представлява животът в институция. И точно заради това искам да взема висше образование, с което да работя за благоденствието на деца като мен. Но не за да ги съжалявам, а да им помогна сами да осветят пътя си“, казва тя.

В момента се готви усилено за кандидатстудентски изпит по БЕЛ, който ще се проведе на 4 юни. Посещава частни уроци, за да изкара висока оценка на теста, а в същото време работи на пълен работен ден като касиерка в хранителен магазин. Всяка неделя кара 12-часово дежурство, за да може да компенсира по-кратките смени през седмицата, когато се налага да ходи на училище. Убедена е, че тези усилия са начинът да изгради желязна дисциплина, която в бъдеще ще й донесе ползотворни резултати във всяка сфера на живота.

Вероятно през юли Минка ще напусне Центъра на настаняване, за да се премести в т.нар. Наблюдавано жилище за младежи, което представлява следваща стъпка към независим живот. Там ще дели апартамент с още трима души, ще плаща символичен наем, сама ще си осигурява храна и всичко останало за нормален живот.

„Знам, че ще ми е трудно, но съм убедена, че мога да се справя“, твърди Минка Куюмджиева.

Момичето очаква с трепет и абитуриентския си бал. С помощта на неправителствени организации са й осигурени рокля, обувки, чанта, грим и всичко необходимо за вълнуващото събитие. Кавалер ще бъде нейният приятел, с когото са заедно от 9 месеца. Той учи бизнес мениджмънт във Великобритания, но при всяка възможност се връща във Велико Търново.

Минка Куюмджиева няма планове да го последва в Обединеното кралство, защото иска да се развива в България. Освен това не желае да къса връзката със своите братя и сестри.

В свободното си време 18-годишната девойка обича да чете книги и да разширява своя кръгозор. Любимото й издание е „Монахът, който продаде своето ферари“. Неслучайно това четиво грабнало вниманието й. Впечатлила се от историята за вътрешната трансформация, която тя също преживява.

Минка е убедена, че нищо не може да я спре към мечтата й. Обмисля да започне и втора работа като рехабилитатор, за да се подсигури финансово за предстоящите разходи като студентка.

Галина ГЕОРГИЕВА / Борба

Снимка: авторката