Редно е да ме поканят в новото риалити, хората го свързват с мен
КОЙ Е ТОЙ
Панайот Кючуков от Гълъбово е на 40 години. Придобива популярност като Пацо от „Биг брадър“, като до ден днешен е една от най колоритните личности, участвали в риалити шоуто. В третия сезон на предаването той флиртуваше с транссексуалния Пеньо, представящ се за жена. През 2012 г. взима участие във формата „Ол старс“, където се отличава с разкрепостеното си поведение. След изявите работи като озвучител на фолкизпълнителя Константин, става и президент на футболния клуб на Гълъбово „Ботев“, а към днешна дата е управител в Дневен център за деца и младежи с увреждания в родния му град. Завършил е специалността социални дейности и тази работа определено му е била доста на сърце.
– Скоро започва поредният „Биг брадър“, ще гледате ли формата?
– Нямам търпение „Биг брадър“ да започне. Мои познати и приятели ме карат да си пусна документите за участие, но няма да го направя, защото аз влязох в историята на това предаване със своята неподправеност и автентичност. До ден днешен, 18 години след първото ми участие, хората ме помнят. Никога няма да участвам в кастинг за предаване, защото смятам, че е редно да ме поканят. Ако имам покана, която ме устройва, бих влязъл в нов формат. Много хора ми казват, че като чуят за „Биг брадър“, първата им асоциация е с мен.
– Как се промени животът ви, след като напуснахте къщата?
– Не се е променил до голяма степен. Аз съм си същият суперземен, добронамерен и отзивчив човек. Те затова и ме обичат хората, защото на всеки му писна от фалшиви персонажи. Промени се това, че започнаха да ме разпознават, споделят изцепките ми, а младежите правят мемета в социалните мрежи. Покрай предаването станах много близък с Константин певеца и приятелството ни вече е 18 години.
– А запазихте ли приятелство с някой от участниците?
– За жалост не. Нямам връзка с никой, не се чуваме и не поддържаме отношения. Може би малко ми завиждат, защото повечето хора ги забравиха, а мен до ден днешен ме помнят.
– Какво се случи с Пеньо?
– Никога не съм поддържал контакт с Пеньо. Последно съм го виждал в телевизията, където гостувахме заедно, но не сме си говорили. Радвам се и съм благодарен на вселената, че никога след това не ме е срещала с него и не съм чул нищо за него. Нямам нищо против Пеньо, оставих всичко във времето.
– С какво се занимавате сега?
– Вече 7 години съм управител на дневен център за деца и младежи с увреждания. Работата ме прави щастлив и е свързана с образованието ми, тъй като съм завършил социални дейности. Чувствам се полезен, свикнал съм с децата и обстановката. Намерих себе си и благодаря на Господ, че имам възможност да помагам на тези деца.
– Как решихте да посветите живота си на децата с увреждания?
– Винаги съм бил състрадателен и добър човек. Когато видя на улицата детенце в неравностойно положение, го заговарям и се заигравам с него. Обменям няколко приказки с родителите и виждам, че и те се радват. Веднага щом тази длъжност в детския център се освободи, кандидатствах и ме приеха. Преди това много хора минаха през тази позиция, но не издържаха на напрежението и напускаха. Трудно е да се работи с такива деца, но ако човек има добро сърце, търпение и спокойствие, нещата вървят.
– Какво се случва с личния ви живот?
– Дъщеричката ми Никол е на 6 годинки. С майка й Ренета сме разделени, но сме в много добри отношения. Винаги ще я уважавам и бих й помогнал за всичко.
– Кога и защо се разделихте?
– Доста време стана вече – повече от 3 години. Разделихме се, защото имахме много голяма разлика в годините. Тя е с 15 години по-малка от мен и мисленето ни беше много различно. Ренета роди на 19 години. Имахме моменти, в които тя си тръгваше, после се събирахме и всичко отначало. Накрая решихме да поемем по различни пътища. Не е имало изневяра от никоя страна, но не успяхме да изградим общо бъдеще като двойка. Като приятели се разбираме много повече. Дъщеря ми живее с Ренета в Стара Загора, а аз ходя често при тях и я взимам с мен.
– Какво ще посъветвате новите участници в „Биг брадър“?
– Бих ги посъветвал да си отстояват своето, да изказват мнението си, да не се примиряват и да не навеждат глава пред никой. Аз бях от най-малкия град, на 23 години и не се примирих пред столичаните, пловдивчаните и всички, които идваха със самочувствие от големите градове. Отстоявах мнението си и себе си и бях искрен и откровен. Който е фалшив и лицемерен, няма да оцелее в този формат.
