Пенсионер: Платих 33,47 лева за килограм месо, хляб, мляко, брашно, леща и сирене

София има 244 магазина на големите вериги, докато във Видин те са едва три, а в Монтана – пет. Данните показват как се разпределят хранителните магазини по области и как това се отразява на покупателната способност на хората.

Годишният приход на човек в столицата е средно 47 000 лева, докато в крайдунавските градове като Видин той пада до 11 212 лева. Разликите се усещат най-силно на нивото на ежедневните покупки.

Иван, пенсионер от Монтана, споделя:

“150% е всичко по-скъпо. 200% на някои неща е по-скъпо. Всички правят сирене, но няма нищо общо със сиренето. Кашкавалът същата работа.”

В Монтана той пазарува в един от петте магазина от вериги в града. С пенсия малко над прага на бедността, за трапезата за себе си и съпругата си купува килограм месо, хляб, мляко, брашно и по половин килограм леща и сирене – общо 33,47 лева.

На въпрос за колко време ще стигнат продуктите:

“Днес на обед с бабичката да ядем, и довечера. И ако остане нещо до утре ще го дояждаме.”

Иван обяснява пред БНТ причината за високите цени:

“Защото нямаме наше производство. Нямаме нищо, всичко внасят. Ще започнат да ни внасят и въздуха.”

На 110 километра от Монтана, в София, за 37,40 лв. пазарува Добромира: хляб, наденички, бутилка вино, две кутии цигари, вестник и някои други дребни продукти. Управителят на кварталния магазин отбелязва, че средно клиентите харчат няколко лева по-малко от нея.

Александра Костадинова, управител на магазина, посочва:

“Средно сумата на сметката на клиентите е около 30-35 лева. Трябва да сме конкурентни и не можем да си позволим високи надценки. Цените на промоции са идентични с големите вериги.”

Тя добавя и друга тенденция:

“Пазаруването на хранителни продукти се свива. Включително и обемът на стоките, които хората купуват, намалява, особено след инфлацията през последната година.”

От Сдружението за модерна търговия, където членуват повечето големи вериги, не виждат неправомерни действия от страна на магазините.

Николай Вълканов, изпълнителен директор на сдружението, обяснява:

“Конкуренцията работи на пълни обороти, защото се виждат съществени разлики между отделните играчи. В широки граници се получават търговските отстъпки към клиентите, съответно и разходните норми – надценките.”

По думите му, Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) трябва да анализира както големите вериги, така и кварталните и регионални магазини, за да се прецени реалната конкуренция на пазара.