Петима военни генерали са били начело на правителството на България от Освобождението през 1878 година до сега. Румен Радев ще бъде шестият.
Първият е Казимир Ернрот, който е генерал-лейтенант от Руската императорска армия, но всъщност е финландец. Участва в Руско-турската война и след създаването на Княжество България първо е военен министър, а след това и министър-председател за кратко през 1881 г.
Още преди назначаването на Ернрот за военен министър княз Александър Батенберг му поставя като условие да следва плътно неговите нареждания, включително в случай на организиран от княза преврат. Малко след пристигането си в България, на 9 май, Казимир Ернрот получава от парламента извънредни правомощия за справяне с мюсюлманските бунтове в източната част на страната, където още от предишното лято е в сила извънредно положение. Той получава широки права да контролира военната и гражданската администрация в засегнатите райони, включително да уволнява по своя преценка всички държавни служители до нивото на окръжните началници.
Макар тези правомощия да противоречат на Търновската конституция, те получават силна подкрепа от депутатите на управляващата Либерална партия.
Казимир Ернрот е сред преките участници в държавния преврат на 27 април, с който княз Александър го поставя начело на ново временно правителство, което да проведе избори за Велико народно събрание. Финландецът остава в историята като човек, който не харесва българските политици и прави многократни опити да бъде отзован от служба в България. В лична кореспонденция пише, че дори правителството на хаитянския император Фостен Сулук „не се е състояло от по-груби, пошли и лъжливи хора, отколкото тукашните фигуранти“ и че иска да се „избави от тази каторга“, визирайки България. Ернрот е премиер на страната ни от 27 април до 1 юли 1881 г.
Вторият ни премиер, който е военен генерал, отново не е българин. Руснакът Леонид Соболев служи в генералния щаб на руската армия до 1882 година, когато е натоварен със задачата да подкрепи Режима на пълномощията в Княжество България. На 23 юни същата година е назначен от княз Александър Батенберг за министър-председател и министър на вътрешните работи в правителство, съставено от руски офицери и чиновници и деятели на Консервативната партия. Води политика за трайно икономическо, политическо и военно обвързване на България с Русия.
На 7 септември 1883 г., когато става ясно, че либералният водач Драган Цанков се е споразумял с консерваторите и Батенберг за конституционна реформа, Соболев подава оставка и няколко дни по-късно напуска България.
Рачо Петров Стоянов е първият българин, който е офицер (генерал от пехотата) и заема поста на министър-председател. И то два пъти.
На 9 февруари 1901 г. е образуван нов преходен кабинет, съставен от дейци на Народнолибералната партия. В проведените избори за Народно събрание за първи път в историята на княжеството правителствените среди понасят поражение. Причините са относително свободното провеждане на изборите и гешефтите на управляващите. Това принуждава кабинета да подаде оставка. На 19 февруари 1901 г. княз Фердинанд I възлага на Демократическата и Прогресивнолибералната (цанковисти) партия (с най-голяма тежест в парламента) да образуват коалиционно правителство. Кабинетът, оглавен от Рачо Петров, е образуван от второстепенни политически дейци, свързани с Народнолибералната партия.
Воненият генерал за втори път е премиер в периода 6 май 1903 – 22 октомври 1906 година. Правителството се стреми да неутрализира намесата на Великите сили, засилването на сръбската и гръцката въоръжена пропаганда и другите негативни последици за българите в Македония и Одринско от Илинденско-Преображенското въстание, което избухва и е потушено броени месеци след идването му на власт. Паралелно с това кабинетът провежда ускорено преустройство и превъоръжаване на българската армия.
Въпреки че мандатът на Рачо Петров съвпада с най-големия растеж на индустрията, търговията и кредита в България в половинвековния период след Освобождението, свръхразходите за въоръжаване допринасят за увеличаване на данъчното бреме, социално недоволство и задлъжняване на държавата, от което се облагодетелстват висши представители на администрацията. Корупцията обхваща и членове на самия кабинет. В крайна сметка една от многобройните злоупотреби (аферата „Шарл-Жан“) води до оставката на министър-председателя.
Аферата „Шарл-Жан“ е политически скандал, предизвикан от публикация във вестник „Мир“ от март 1906 година с твърдения за мащабни злоупотреби на министър-председателя генерал Рачо Петров и военния министър генерал Михаил Савов при поръчките на муниции от Австро-Унгария по време на кризата в българско-турските отношения от лятото на 1903 г. Печатният орган на Народната партия атакува двамата с разкритието, че са издействали закупуването на няколко милиона патрона от унгарската фирма „Манфред Вайс“, пренебрегвайки по-ниската оферта на фирмата „Келер“, която е спечелила търг на военното министерство. От писмо на представителя на фирмата в София излиза, че за сключването на сделката българският министър-председател получава 75 000 лева, военният министър 50 000 лева. В кореспонденцията на фирмата генерал Петров е наречен конспиративно „Шарл“, а генерал Савов – „Жан“, откъдето аферата получава името си.
На 21 януари 1935 година Централното управление на Военния съюз разглежда дейността на правителството и е взето решение част от политическите лица в кабинета, главно от „Звено“, да бъдат заменени с военни. На следващия ден Кимон Георгиев подава оставката на правителството и е назначен нов кабинет начело с Пенчо Златев.
Кабинетът е първият от т.нар. преходни кабинети. Задачата им е концентриране на цялата политическа власт в ръцете на цар Борис III и неговото обкръжение. На 18 април група политици, критикували правителството, сред които и бившите премиери Кимон Георгиев и Александър Цанков, са интернирани на остров Света Анастасия. В знак на протест министрите Янаки Моллов, Любен Диков и Коста Батолов подават оставка, ръководството на Военния съюз е отстранено от правителството и е съставен нов кабинет начело с Андрей Тошев. Златев преминава в запаса и се оттегля от политическия живот.
Златев е офицер (генерал-лейтенант) и активен участник в Деветнадесетомайския преврат (1934 г.). Интересен момент от биографията му е, че е сред ранените в организирания от комунистите атентат в църквата „Света Неделя“.
Последният генерал в управлението на страната беше Стефан Янев, който в периода 12 май 2021 г. – 13 декември 2021 г. е служебен министър-председател начело на две правителства.
И Бойко Борисов е генерал, който три пъти заставаше начело на правителства от 2009 г. насам, но той не е военен генерал, а от МВР.