Пловдивски учени разработват брашно от щурци

Учени от УХТ в Пловдив разработват технология за производство на брашно от щурци, разбра Ко4.

„Преди месец с нас се свърза собственикът на ферма за отглеждане на щурци от Бургас с молба да намерим ноу-хау за хранителни продукти от насекоми.

И на нас като специалисти ни е много интересно протеинът на щурците каква хранителна стойност има, какви са му технологичните параметри, как да се използва, в какви продукти е най-рационално да се влага”, съобщи пред „24 часа“ деканът на Технологичния факултет доц. Десислав Балев.

Университетът е приел хвърлената ръкавица и започва сериозни изследвания върху кулинарното приложение на щурците.

„Хранителната индустрия е толкова напреднала, че е въпрос на време в магазина да видим хляб с брашно от щурци, скакалци и други насекоми“, смята доцентът.

Вратата към бъдещето бе отворена с решението на Европейския орган за безопасност на храните (ЕОБХ), че консумацията на продукти от брашнен червей е безопасна за човешкото здраве. Очаква се още 14 вида насекоми, сред които червеи, бръмбари, скакалци, щурци и да получат картбланш за достъп до трапезите на европейските домакинства.

„Решението е историческо и дава зелена светлина за производството на много продукти. Разкрива се и голяма пазарна ниша“, допълва доц. Балев.

По думите в световен мащаб съществува недостиг на консумация на животински протеин, който инсектите биха могли да запълнят. „Насекомите са много богат източник на протеин – до 80% от теглото им са белтъчини“, обяснява ученият.

Доц. Балев посочва, че никой у нас досега не е разработвал хранителни технологии за продукти от насекоми. „За пръв път видях храни от насекоми миналата година на голямо международно изложение в Кьолн. Тестените изделия с брашно от щурци веднага се превърнаха в хит“ разказва той.

Докато чакат одобрението на европейските регулатори, фермите за отглеждане на насекоми произвеждат предимно брашна и ги добавят към фуражите на храни за животни.

“За своя растеж животните имат нужда от белтъчини, за да могат да увеличават бързо теглото си“, обяснява той.

Традиционните кухни в Европа не познават деликатесите от насекоми. На подобни кулинарни изкушения се отдават само някои народи в Азия и Африка. Хранителният технолог допуска, че българите имат сериозна психологическа бариера да сложат на масата манджа от насекоми.

„Първата асоциация, която се появява при вида на подобни продукти, е все едно ядат хлебарки. Но в действителност, що се отнася до нещата, които съм опитвал – много трудно ще познаете, че ядете насекомо“, отбелязва доц. Балев.

Той допуска, че с течението на времето потребителите ще се престрашат да опитат, тъй като храните са безопасни и представляват добра алтернатива на животинските протеини.

Засега повечето насекоми се изсушават и смилат на брашно, от което се изпичат хляб и тестени изделия, включително кекс и палачинки. Изсушените щурци пък след овкусяване могат да се хапват като слънчогледови семки.

Доц. Балев смята, че се отваря страхотна ниша на европейския пазар. „Продуктите от насекоми са с доста ниска себестойност. Животинският протеин като цяло се отличава с много висока цена. Затова в световен мащаб от години се търси алтернатива на животинските протеини“, коментира той.

Световният ръст на потреблението на соя се дължи на качествата на соевия протеин, който силно се доближава до животинския по своите качества.

“При насекомите обаче има допълнително предимство – това си е животински протеин. Естествено, вероятно няма да има толкова голяма хранителна стойност като месото, но се доближава до него в най-голяма степен”, подчертава деканът на Технологичния факултет. Други преимущества на тази изгряваща индустрия са евтиното отглеждане на насекомите и бързата им възпроизводимост. „Храните от насекоми ги очаква голямо бъдеще”, категоричен е доц. Балев.

У нас вече действат 2-3 ферми за щурци. Засега те ги предлагат като храна за животни предимно в смлян и замразен вид. Срещу 12 стотинки обаче можете да си купите и жив щурец.

Източник: uft-plovdiv