Подгответе децата за пътя, който им предстои да извървят в живота, а не се мъчете да подготвите живота за децата си.
Ние, родителите, сме прекалено меки и отстъпчиви с децата си. Въпреки че имаме най-добри намерения, ние всъщност премахваме всяко изпитание и препятствие по пътя им с единственото желание да им помогнем да се справят. Искаме да направим детството им безоблачно, да улесним живота им, да им доставим радост и забавление. Дори само при мисълта децата ни да изпитат болка, сърцата ни се свиват.
Погледнато в краткосрочен план, това вероятно изглежда добра идея. И да, със сигурност правим децата си щастливи. Както и себе си.
За съжаление обаче, лошата новина е, че в дългосрочен план с подобно поведение им вредим много повече, отколкото им помагаме.
Когато се справяме с всяка ситуация вместо децата си и се опитваме да им спестим всичко лошо, ние на практика им пречим да развият умения, с които да се справят с живота, когато пораснат. Превръщаме ги в безпомощни и неуверени хора.
Възможно ли е да поправим стореното? Разбира се – все още не е късно да започнете да възлагате повече отговорности на децата си, по-малко ги щадете.
Имайте повече вяра с тях и ги оставете да пораснат по свой собствен уникален начин! Бъдете до тях, когато имат нужда от вас, но нека имат шанса да опитат и сами. Ще се гордеете с тях.
Цветелина Велчева
