Тя е била прикована 37 години към леглото и не е можела да отиде сама никъде. Той е на 18 години, страдащ от мускулна дистрофия.
Млада жена на 23 години е родена с детска церебрална парализа и също никога не е ходила самостоятелно. Всички тези хора са обединени от един човек, благодарение на който правят първите крачки в живота си, па макар и вече възрастни. За тях светлината в края на тунела с мрак е специалистът по ортопедия и травматология д-р Янаки Янакиев от пловдивската болница „Медлайн”. Благодарение на него и Росен, и Гергана, и още хиляди страдащи пациенти вече ходят, разбра ко4.
И ако преди операциите са били зависими от близките си дори за елементарните си физиологични нужди, то спасените от д-р Янакиев и екипа му пациенти вече могат да водят един добър живот, да имат социални контакти, да създадат семейства и на свой ред да имат деца. Заради това лекарят от Пловдив е категоричен, че „битката за физическа независимост може да бъде спечелена, ако се борим заедно с болестта”. Това е записал той на челна позиция в своя сайт, като за него явно не са просто думи, а символ верую в професионалната му кариера.
Лекарят от Пловдив не само оперира, но и влиза в положението на своите пациенти и родителите им и ако прецени, че хората нямат финансова възможност да закупят импланти или дори да си платят бензина, за да отидат на преглед и консултация, поема финансовата част на лечението.
Масово хора умират заради невъзможност да закупят шини и ортези за лечението си.
Пациентите трябва да доплащат големи суми за импланти, когато имат нужда от ортопедична операция. В същото време НЗОК често не покрива разходите, а клиничните пътеки, по които работят специалистите по ортопедия и травматология, са крайно недофинансирани, казва д-р Янакиев. От години той е принуден да дава пари на ръка на своите пациенти, за да продължат лечението си след направена операция. Някои от сумите не са големи – по около 30-40 лева, но хората са бедни и не могат да си позволят тези средства, споделя лекарят. Когато се налага, осигурява и скъпите протези, защото иначе рискът болният да се инвалидизира до края на живота си е голям. Един от примерите е възрастна жена, която за малко да остане на легло заради счупена тазобедрена става, защото нямала пари да си купи планка с пирони.
„Не съм благотворителна организация, нито съм някой филантроп, за да правя тези неща, но от време на време се налага това да се случва. Идват, правим операцията, но родителят няма възможност да вземе нужната следоперативна ортеза на детето. При това положение операцията няма да има добър резултат”, обяснява лекарят. Той и колегите му се занимават с лечение основно на церебрално-увредени деца.
„И ако след операцията родителят се обади и каже, че няма средства да дойде за втората операция. Казвам му – добре, аз ще ти платя пътните и той идва. Но едно дете, за да проходи, трябва да се направят 4-5 и повече операции. Но забелязах, че след това не идва, а не идва, защото се притеснява, че трябва да ми връща парите, които съм му дал. То е редно да ми ги върне, но няма възможност. Затова започнах да ги карам да пишат – „Д-р Янакиев ми даде на ръка толкова и толкова пари и каза, че няма да му ги връщам. По този начин той се чувства спокоен и ще си доведе пак детето”, разказва д-р Янакиев.
Той обаче е категоричен, че не финансира имплантите и бензина на всичките си пациенти.
Преди дни му се обадил човек от Търговище, който му заявил, че иска д-р Янакиев да му плати бензина до Пловдив, за да отидел на преглед. Това не е възможно, е категоричен докторът, като обяснява, че подобни жестове не прави на всички болни. „Аз не им плащам бензина. Случвало се е на някои хора да платя, но това не е масово. Нито пък смятам да плащам оттук нататък бензина. Не смятам, че по този начин трябва да се подхожда. Аз съм платил пътните на 5-6 човека, а не на всичките си пациенти. Платил съм ортезите на 5-6 човека, а не на масово на всички. Но не на всички наред да плащам”, е категоричен лекарят от Пловдив.
Същото било и за металните импланти, за които докторът казва, че не ги плаща. Ако разполага с подходящ метален имплант за конкретен пациент, който няма пари да си го закупи, но ще осакатее, ако не му бъде сложен, д-р Янакиев му го дарява, но това отново не е масова практика, както бе представено по телевизиите, се обижда лекарят.
„А не че ходя да му купувам нещо или ги карам наред. Но особено за малки деца, които могат да осакатеят, ако не му се сложи метален имплант или възрастен човек със счупен крак, който ще умре, ако няма пари за метален имплант и действително виждам, че нещата са сериозни, чак тогава. Не че наред за всички пациенти го правя”, казва д-р Янакиев. Той не брои пациентите, които са проходили благодарение на него и колегите му, но казва, че са стотици.
„С тези деца работя вече 25 години. Те може да са станали вече и над 1000. Не знам колко са проходили, не ги броя. Някои от тях завършиха висше образование и станаха преподаватели. Едно момиче, което не можеше да стане от леглото, се амбицира, взима по два класа на година и мечтае да стане медицинска сестра. Друга една иска да стане социален работник. Друго момиченце, което отиде в чужбина, след като го оперирахме, проходи и завърши образованието си в чужбина. В момента е омъжена и има дете. Често я срещам по улиците в Пловдив с мъжа й и детето й и се поздравяваме”, се усмихва лекарят.
При подобни срещи за д-р Янакиев е важно да вижда усмивките по лицата на проходилите, да вижда, че те са доволни от живота си и че им е дал бъдеще.
„На мен това ми стига да ми каже, че е доволна от живота си”, заявява лекарят от Пловдив. След това показва бележките от благодарните си пациенти, които на ръка са изписали сумите, получени от лекаря. „Получих две скъпоструващи плаки” или „Няма да връщам парите на д-р Янакиев”, са част от бележките.
„Помагам на тези родители, които виждам, че се борят за здравето на детето си и на който виждам, че наистина има нужда. Трябва да ви кажа, че след това, което показаха по телевизията, смятам даже вече да не го правя. Плащам само на този, който има нужда да се лекува”, е категоричен лекарят. Той дори смята, че заради жестовете си на благотворителност може да има проблеми от Българския лекарски съюз или от колегите си лекари. „Може дори да ми създадат проблем, че нарушавам Хипократовата клетва, където е казано: „Ще лекувам безплатно само децата на моите учители”, цитира д-р Янакиев, който обаче не крие, че се замисля да напусне България и да започне да практикува в далечна Австралия.
37-годишна с първи стъпки след раждането си
Пациентка на 37 години проходи за първи път в живота си благодарение на д-р Янакиев и екипа му. Жената, която цял живот е била на легло, вече кляка, изправя се, а майка й казала на лекарите: „Тя вече вади картофи”. „Колкото трябва, толкова операции съм й направил. Ходи ли? Ходи. Успял ли съм? Успял съм. Защо трябва да броим колко струва плаката или колко операции е имала? Ходи ли? Тя ходи сама. Не съм й взел пари за лечението”, е рязък докторът. 23-годишната Гергана Асенова от Нови пазар, която е родена със спастична ДЦП, също вече ходи, благодарение на д-р Янаки Янакиев.
Младата жена не можела да ходи, да говори, да дъвче. Била хранена с попари цели 23 години. Малко след втората си операция Гергана направила първите 20 крачки в живота си сам сама. По 1 500 операции на година правят в ортопедията на пловдивската болница предимно на деца с ДЦП, които след помощта на лекарите, прохождат.
Източник: Монитор
