Казват, че всичко идва от детството. А в моето детство се случи нещо, което не бих пожелала никому.
Баща ми почина, когато бях на пет години. Майка ми не работеше и живеехме с пенсията, която ми се полагаше като сирак. Бях на дванайсет, когато двете заминахме на почивка в Турция. Почивката ни вървеше добре, до момента, в който майка ми не срещна мъж от ориенталски произход.
От този ден тя започна да ме оставя вечер сама в хотела и се прибираше на сутринта. Не харесвах този мъж, а и той не беше особено приятелски настроен към мен. В деня, за който бе насрочено заминаването ни, сутринта чух, че двамата си говорят пред стаята. Любовникът на майка ми я убеждаваше да зареже всичко и да замине с него, а тя несигурно възразяваше, че има дъщеря, за която трябва да се погрижи.
Шест месеца по-късно майка ми ме остави при наша роднина и замина при любовника си в Турция.
Отначало ми изпращаше пари и дрехи, но с времето спря дори да се обажда. А аз започнах да бягам от училище. По-късно съвсем го зарязах. Запознах се с някакви момичета на улицата, които се оказаха жрици на любовта и с тяхна помощ заработвах пари. Така станах проститутка. Не ми харесваше това, което правя, но за мен беше най-лесният начин да спечеля пари. В края на краищата, къде другаде щяха да ме наемат непълнолетна и без образование.
А после се случи неизбежното – забременях.
Няколко месеца по-късно станах самотна майка на момче. През леглото ми минаваха много мъже, затова не знаех кой е бащата на сина ми. Грижите по детето ме лишиха от възможността да скитам нощем по улиците с различни клиенти, затова го намразих. Биех го, когато плачеше, а понякога го зарязвах сам, за да се търкалям в леглото с някой мъж.
Една вечер синът ми се разболя и отново бях принудена да се грижа него. Не знам какво ми стана, но изведнъж го ударих през лицето. А после още веднъж. Удрях отново и отново, докато отвсякъде не му потече кръв. Крещях с цял глас и не можех да спра. Аз го удрях, а той през сълзи ме умоляваше: “
Мамо, не ме бий, обичам те.“
И изведнъж загуби съзнание. Обадих се на линейка и след няколко минути лекарите го вкараха спешно в интензивно отделение. Стоях пред болницата и си мислех, че това е краят! Аз съм ужасна майка, която не знае какво е майчина любов и не може да я даде на сина си. Ако той умре, животът ми ще свърши. Обляна в сълзи, паднах на колене пред реанимация и обещах на Бог, че ще се променя.
Ще обичам сина си повече от всичко на света! Ще се грижа за него и никога повече няма да го бия. Няма да го зарежа така, както майка ми заряза мен. Той е моята радост и спасение. Господи, прости ми!
Аз бях дете на жена, която ме спукваше от бой. Ревал съм до скъсване. Затваряше ме в килера да стоя на тъмно. Ама оцелях защото тя почина когато бях на 10. Спасението ми беше при моята баба майката на бъща ми. Определено липсва ми, но майката която бих искал да имама, а не онази която ме съдираше от бой. Сега съм на 41г но немога да го забравя.