Ралица Асенова купила подарък за Александър Макулев след смъртта му, ще го погребат с него

Майката на загиналия Ники Златков Ралица Асенова отново е във фейсбук.

Профилът й в социалната мрежа се появи и тя продължи с разказите за откритите застреляни на Петрохан и Околчица.

Този път той е за 15-годишния Александър Макулев:

Сашо

Кой е Сашо?

Сашо е мое дете, въпреки че биологично не съм му майка.

Така го почувствах още в мига, в който го видях през 2020 г.
Беше с Ивей и той му каза, че аз съм майката на Ники. Това лъчезарно същество скочи и ме прегърна така, сякаш сме най-близките хора на света и просто не сме се виждали отдавна.

И в този миг той стана и мое дете вътре в сърцето ми.

И така е до днес.

И така ще остане до края на живота ми.

Обичах да го наричам Сашето и това страшно дразнеше Ники.

Той ми се караше, че е Сашо, и че това умалително не му отива.

Често ми казваше:

„Виж го колко е здрав и силен — това обръщение не му отива.”
И неизменно ми показваше мускулите му, а най-вече дланите му, които наистина бяха изключително силни — не като на 15-годишен тинейджър.

А Сашо само се усмихваше.

Ту гушкаше него, ту гушкаше мен.

И започваше да ни убеждава как и двамата сме прави.

Ники накрая се предаваше и казваше:

“Ето, пак се включи дипломата в него.

Най-добрият дипломат в света е нашият Сашо.”

Той не търпеше и най-малкия спор.

Дори когато с Ники обсъждахме филми и герои и не бяхме на едно мнение, Сашо неизменно се включваше да ни обясни как и двамата сме прави. 

Сашо беше „талисманът на къщата”.

Разбира се, Ники му беше дал това определение. Но то беше напълно заслужено. За всички той беше съкровище. Живееше обграден с огромна обич и подкрепа.

Ники беше този, който сплиташе косата му всяка сутрин.

Те бяха като братя и Ники се държеше с него точно така — като по-големия брат. Онази безкрайно дълга и красива коса…Когато бях горе, често го молех да не я сплита веднага, за да му се порадвам с пусната коса.

Индианец!

Толкова приличаше на индианец.

И той го знаеше — и много му харесваше, когато му го казвах. 

Сашо беше най-щастливият и спокоен тинейджър, когото съм виждала. Другият такъв беше самият Ники на тази възраст. Сутрин Сашо извеждаше Один — черната овчарка — на разходка.

Връщаше се със зачервени бузи и огромен ентусиазъм.

Хранеше кучето и котката и после идваше да ме гушне и да ме попита дали имам нужда от нещо.

После сядахме на дивана.

И неизменно ме молеше да му разказвам истории за Ники, когато е бил малък.Слушаше с огромен интерес.

И никога не му омръзваше — дори когато му разказвах една и съща история по негова молба.

Той никога нямаше нужда от нищо.

Никога не ми позволяваше да му приготвя храна или да върша нещо в кухнята. Ако вземех метлата и започнех да мета хола, неизменно някой от тях се появяваше да ми я вземе от ръцете. Най-често това беше Сашо. Настаняваше ме на дивана да си почивам и да си говорим.

Обичаше да правим творчески неща заедно. Една нощ седяхме всички и ги учих как се правят хартиени звезди.

На Сашо това му стана любимо.

Шегуваха се, че съм гуруто на хартиените творения.

Веднъж бях поръчала хартиени лентички, които светят в тъмното, за да направим много светещи звездички. Направихме наистина много. Той ги занесе в стаята си и често ми казваше, че още светят там. Дори наскоро ми каза, че още си светят и му напомнят на мен.

Правила съм няколко картини за него.

Но тази зима в мен се появи силно желание да му правя и други подаръци.

Осъзнах, че на Ники винаги нося специален подарък, а на Сашо — по-общи неща. Ники много се зарадва на тази идея и веднага започнахме да обсъждаме плана за действие.

Оказа се, че всички имат восъчни печати… само Сашо няма. И аз веднага реших да поправя това. Поръчах няколко печата, за да има избор.

Когато се качих горе, с Ники ги разгледахме заедно и бяхме убедени кой печат е за него. Но аз настоявах той сам да си избере от всичките, този, който му харесва най- много.

Иво ме поздрави за това.

Седнахме и наблюдавахме как Сашето (съжалявам, Ники) не може да избере.

А знаете ли защо?

Защото искаше първо другите да си изберат. Накрая се наложи да избере.

И призна, че най-много му харесва печатът с дървото.

Прегръдката, която получих тогава, беше още по-силна от обикновено.

На следващото ми идване му донесох кожен тефтер с инкрустирано дърво, перо и мастилница. Тефтерът и перото бяха зелени. Когато ги видя… очите му се изпълниха с възхищение.

Притисна подаръка до сърцето си
и веднага отиде в стаята си да го изпробва.

Иво се появи и като разбра какво нося този път за Сашо каза:

“Хайде, дано този подарък го стимулира да пише повече.”
Точно тогава Сашо влезе сияещ и каза:

“Много е яко да се пише с перо!

И изглежда много красиво!”

Иво ме погледна и каза:

“Право в десетката. Браво.”

Последният подарък…

както и следващият след него… не успяха да стигнат до Сашо.

Една специална статуетка, която Ники избра, не пристигна навреме преди последното ми ходене.

Имаше и още един подарък, който щеше да е за по- следващия път — кожена гривна.

Избрах я Ники сама, защото вече те няма да я одобриш. И я купих още преди 3 седмици, когато вече знаех, че и вас ви няма.

Ще я сложа на ръката на Сашо
преди да бъде погребан. 

Сашо беше щастлив.

Безкрайно щастлив.

Сашо беше силен.

Сашо беше мъдрец в тяло на дете.

Сашо беше чиста любов.

Сашо беше емпатия.

Сашо беше мъдрост.

Сашо беше външна и вътрешна красота.
Сашо щеше да помага на безкрайно много хора със светлината и мъдростта, които носеше.

Той беше светлина и обич за всички нас, които имахме щастието да го познаваме.

Този жесток свят не го заслужаваше.

Благодаря ти за многото прегръдки и любов, които ми даде.

Благодаря ти, че ми позволи да те науча как се правят хартиени звездички.

Благодаря ти, че ме обичаше и прекарваше толкова време с мен.

Благодаря ти, че ме научи, че човек може да обича едно дете като свое собствено, дори когато не е негово биологично дете.

Нека ръката изстреляла куршума в главата на Сашо изсъхне!!!

Нека поръчителя на това престъпление да получи публичния съд, който заслужава. Нека всички замесени по какъвто и да било начин в това убийство да останат в мрака, в който заслужават да бъдат. Нека всички, които говориха против тях, тези които ни разказваха в каква поза е умрял Сашо и как е търсена семенна течност в него замлъкнат напълно или бъдат принудени да се извинят публично. Срам и позор!

Това е клетва на една небиологична МАЙКА към всички участвали в убийството и гаврата с паметта на 15 годишния Сашо!