КОЙ Е ТОЙ
Иван Динев Георгиев, познат с псевдонима си Устата, е рапър, актьор и танцьор. Роден е на 10 октомври 1977 г. в старозагорското село Трояново. Той е един от новаторите на българския хип-хоп. По-известен е на аудиторията с дуетите си със София Маринова, сред които „Бурята в сърцето ми“, „Точно ти“ и „Режи го на две“.
– Г-н Динев, как прекарахте Коледа?
– Както всеки път, работих по празниците. Слава Богу, все още съм търсен изпълнител. Успяхме да се видим и с децата – ходихме до Велинград, по морето и обратно. Те бяха с мен и на Нова година.
– Спонтанно ли ви хрумват темите, за които говорите на сцената?
– По принцип аз разказвам за мои срещи с известни личности, но всяко шоу е различно, тъй като публиката е различна. Аудиторията също взима участие, тя може да ме поправя, да не е съгласна с мен, да се обажда по време на шоуто. Тогава аз реагирам и някой път се получават много смешни моменти.
– Представленията ви са със забавна тематика и се шегувате с доста популярни личности. Сърдят ли ви се?
– Би трябвало да приемат всичко с чувство за хумор. Тези, на които им е харесало, винаги ми звънят, обидените не са се обаждали. Шегувах се много с Ивка Бейбе. Тя е от този тип хора, които разбират това, че когато си популярен, дава правото на хората да се забавляват с твоето име. Ивка е широкоскроена и е хубаво всички известни да бъдат такива. Бъзикът винаги е нещо добронамерено и не трябва да се бърка с обидата.
– Смятате ли, че звездите в страната ни имат чувство за хумор и приемат закачките по свой адрес?
– Не смятам. Мога да дам пример с „Шоуто на Слави“, където близо 20 години всяка вечер в ефир се шегуваха с много популярни личности. Мисля, че в България има хора, които се взимат прекалено на сериозно. Това не е хубаво, нормално е да се шегуват с теб, когато си известен.
– Говорите открито за враждата между България и Северна Македония. Кога ще настъпи краят на тези обтегнати отношения?
– Политиците на Северна Македония правят всичко възможно, за да убедят обществото, че няма нищо общо с нас, а то е точно обратното. Тази държава е била част от България и чак в началото на миналия век започва разделението. То не променя факта, че много от гражданите там са си с български корени. Не идва край на враждата, защото кой има полза от това? Имам много приятели македонци, които живеят у нас повече, отколкото в собствената си държава. Те не ми се сърдят заради тази песен, която направих за страната им, дори напротив – признават си, че са част от България. Нека не забравяме, че ние първи се освобождаваме от турското робство и Драган Цонев събира чета, с която се бори за освобождаването на Северна Македония. Те знаят, че няма да се върнат и предварително отиват в църквата в Банско, където карат попа да ги опее живи. Този народ трябва да е благодарен на България.
– Защо в песен засягате и друга наболяла тема, свързана с ЛГБТ обществото в страната?
– Според хората в интернет аз съм 3 в 1 – хомофоб, татарин заради македонците и копейка според евроатлантиците. И аз не мога да разбера какъв съм вече, ха-ха. В песента ми ясно споделям, че „да си гей е отдавна нормално, а да си джендър дали е морално?“. Не е добре да казваме на децата си, че има трети, четвърти, пети, шести пол. Не може човек да твърди, че има нещо различно от мъж и жена. Как някое 5-годишно дете ще каже: „Аз съм козичка“, и ти да идеш да го изведеш на паша. И това нещо да се толерира, иначе му нарушаваш правата. Има два пола на земята – мъж и жена. От тях има хомосексуалисти, това е.
– Преди няколко месеца реагирахте бурно и на пиесата на Джон Малкович, която се игра в Народния театър. Какво ви подтикна?
– На тази постановка мястото й не беше там. Има толкова много частни зали, където може да се играе. Представяте си в Тел Авив да се дава чуждо представление, в което да се осмива народът? Важно е да има свобода на словото, но тук говорим за нещо, което засяга националната ни гордост. Пиесата не е нищо особено, но не трябваше да се играе в Народния театър „Иван Вазов“. Самият протест беше използван, за да се унижи и дискредитира българският патриотизъм. Това излизане пред хората беше тотална провокация на директора на театъра. Не одобрявам крайната агресия.
– Харесват ли ви новите изпълнители на музикалната сцена?
– От хип-хопа има няколко имена, които харесвам, сред които е рапърът Секта, макар че името му е малко странно. Най-любим ми е Файър. Но повечето нови музиканти не стават за нищо. Има стойностни, но доста от тях правят музика само за да станат известни и да се въртят. В попфолк жанра са станали страхотни клонинги – едни и същи носове. В миналото имаше истински певици, изключителни професионалисти. Например Софи – няма такъв глас в целия свят. Новите изпълнители грешат, защото нямат послание в текстовете и затова в момента в музиката има една такава ретро вълна – просто новите продукции не са чак толкова качествени. Музикалната индустрия измести музиката – не се прави заради изкуството, а заради това какво ще се върти по дискотеките.
Be the first to comment on "Рапърът Устата: Новите певци не стават за нищо"