Една от най-зловещите погребални практики в Индия е ритуалът „Сати”. При него вдовицата принася себе си в жертва, като се хвърля в кладата, в която гори трупът на съпруга ѝ.
Жената може да избере и друг начин да се самоубие, но това трябва да се случи скоро след смъртта на мъжа. Предполага се, че без половинката си, вдовицата няма смисъл да живее. Древната индуистка традиция, наречена „Сати“, при която вдовицата се изгаря жива заедно с покойния си съпруг, шокира и до днес хората по света.
Първоначално това е бил доброволен акт, начин, по който жената геройски да покаже, че не иска да живее без любимия си мъж, но впоследствие се превръща в принудителна практика, разбра Ко4.
Макар и Сати днес да е забранен в цяла Индия ритуал и повече не се практикува, той има доста тъмна история.
Твърди се, че ритуалът се появява между 320 и 550 от новата ера по време на управлението на империята Гупта.
Инцидентни случаи на прилагане на Сати били регистрирани за първи път в Непал през 464 година, а след това и в Мадха Прадеш през 510 година. След това практиката се разпространила и в Раджастхан, където този обичай се е спазвал най-стриктно в продължение на векове.
Първоначално практиката на Сати била ограничена само до царските касти и едва по-късно се разпространила и сред по-низшите прослойки, ставайки накрая широко практикувана сред всички социални класи. Най-популярен този ритуал е бил между 15 и 18 век. В този период били изгаряни живи до 1000 вдовици, най-често от Индия и Непал.
И все пак, съществували определени правила, които освобождавали някои от жените от тази жестока практика. Първото правило на Сати гласяло, че вдовица, която е бременна, с менструация или с малки деца не може да участва в този ритуал.
Сати често се практикувало в Раджастан и то сред жените от кралските семейства. Бил създаден и паметник на Сати, който почитал всички жени, умрели по този начин.
Преди да се разделят с живота, жените оставяли върху него отпечатък от ръцете си, за да ги помнят като доблестни и предани жени. Някои от тях все още могат да бъдат видени във вътрешността на крепостта Мехрангарх.
Ако се вярва на историческите факти, практиката Сати била забранявана много пъти между 15 и 18 век. През 1500 година императорът на Великите Монголи Акбар обявил Сати за незаконна, а през 1663 година Аурангзеб отново опитал да пресече ритуала.
Да спрат Сати опитвали също португалците, французите и англичаните, пристигащи в Индия по време на колониалния й период.
През 1850 година Чарлз Нейпир заповядва да бъде обесен всеки индуистки свещеник, който е ръководил изгаряне на вдовицата.
През 1987 година в село Деорал в Раджастан 18-годишната Руп Канвар била принудена да се подложи на Сати, след като съпругът й умрял след 8 месеца брак. Тя отказала, но група мъже я дрогирали и изгорили. Полицията в Индия разследва този случай, успява да залови виновниците и да ги осъди.
След този случай правителството в страната приема закон „За предотвратяване на Сати“. Той забранява принуждаването или поощряването на жените да извършват Сати и всеки, който направи това, ще бъде наказван със смърт.
