Слави проговори! Кое ще го остави в живота

Слави Трифонов написа емоционален пост относно всички слухове, коио вървят и продължават от години да вървят за него.

Отдавна съм приел, че всичко това е част от онова, което ми се случва, и съм се опитвал, доколкото мога, да предпазя близките си. Доколко съм успял — не знам, но знам, че това е част от българското публично пространство.

Това написа лидерът на ИТН Слави Трифонов в профила си в социалната мрежа по повод десетките информации, че умира и, че състоянието му е зле.

Ето какво казва той:

„Слави Трифонов признал пред много близък човек, че умира, помолил го да…“

„Слави в ареста заради ‘Евровизия’“

„Слави се върнал към дрогата?“

„Слави тежко болен, ходи на химиотерапия в онкоклиника – София“

„Шоуменът изглежда ужасяващо без грим; главата му е цялата в рани; фоторепортер на ‘Папараци’ успя да заснеме истината за Слави“

„Слави спи с малолетна“

„Слави не може да има деца“

„Слави е импотентен“

„Слави си сменя кръвта в Париж“

Това е една микроскопична частичка от нещата, които се пишат за мен. Разбира се, на някои от вас ще им стане неприятно, когато ги четат; други ще се отвратят, трети — може би — ще се натъжат, а четвърти искрено ще се зарадват. Така е. Отдавна съм приел, че всичко това е част от онова, което ми се случва, и съм се опитвал, доколкото мога, да предпазя близките си. Доколко съм успял — не знам, но знам, че това е част от българското публично пространство.

Има държави, в които не е така. Там няма жълти сайтове и жълти вестници — не защото няма кой да ги пише, а защото няма кой да ги чете. Например, така е в Швейцария.

Безумният закон на ИТН е заради Слави Трифонов. Тези, които от 90-те се гаврят с всички, днес искат затвор за журналисти

И сега ще ви споделя нещо: за някои хора, които в днешната емоционална говорилня не са разбрали, ще кажа следното — доколкото зависи от мен, аз ще направя всичко възможно, за да могат такива измислици, гнусотии и откровени пошлости да продължат да съществуват. Защото така ние в България разбираме свободата на словото.

Ще бъда още по-директен и ще се обърна към една част от т.нар. български естаблишмънт. Знам, че ме мразите. И винаги, доколкото зависи от мен, ще правя всичко възможно, за да можете свободно да изразявате омразата си. Защо ли? Защото това ме зарежда и ме прави щастлив. И не се шегувам.