Помните ли мизерните бунгала по морето от времето на соца, в които летуваше редовият труженик, докато комунистите отмаряха в луксозни почивни станции?
Дървеното бунгало с размери 2,50 на 3 метра беше колкото селски курник, само дето нямаше полози за кокошките върху протрития балатум на пода. Срещу вратата на стената имаше малак двукрилен прозорец, често с липсващи стъкла.
На черчеветата с кабърчета беше опъната найлонова зелена мрежа. От тавана висеше парче кабел с фасунка.
От двете страни в бунгалото имаше по едно тясно единично легло. По жълтите петна на дюшеците личеше, че почиващите преди тях са били с малки деца. Върху харгасаните възглавници имаше по един комплект сгънати чаршафи и калъфки.
Между леглата под прозореца стояха две нощни шкафчета, застлани с вестници. Отляво имаше малка маса, а на стената над нея двоен електрически контакт. Ръждясал електрически котлон беше поставен върху цигла (противопожарна мярка) на масата. Дървен стол оформяше трапезарията в бунгалото.
За уюта на малкия дом допринасяха и двете шарени перденца, нанизани на медна тел, опъната между два ръждиви гвоздея. Парче плат от същата материя беше закрепено с кабарчета и на малкото прозорче на тясната врата, това даваше чувство за автономия на обитателите. Чаршафите, изтънели от дългата употреба, многократното пране и белината, миришеха на хлорна вар.
Консерва „Копърка в доматен сос“ (от 18 стотинки) стои забравена в нощното шкафче от бившите курортисти.
На стената под стъкло в рамка висеше опис на вещите за ползване, за които се отговаряше материално: леглата, масата, нощните шкафчета, столът, котлонът, закачалките, трите одеяла, чаршафите, възглавниците, дюшеците, кошче, метла и лопатка за боклук, три броя пердета, тенекиен леген (емайлиран) и поцинкована кофа.
На последно място беше записано „Художествени картини (пейзажи) два броя в рамки“.
Г. Николов
