Отминаващото вече лято ме настройва носталгично и ме връща в детството. Времето за усилено подготвяне на зимнина, на печените чушки, на царските туршии, на маринования пипер и различните компоти, сладка, конфитюри.
То си беше направо един усилен сезон, който преминаваше през няколко етапа.
Най-напред се започваше с обиколка по пазарите и поетапното и постепенно закупуване на плодовете и зеленчуците. Най-бързо ставаше царската туршия, защото изискваше само нарязване на зеленчуците. Следваше маринованата туршия със сто червени чушки и камби, на която майка беше истински майстор, а из цялата кооперация се разнасяше сладникаво киселия аромат на варената марината.
По-сложен беше въпросът с лютениците, които бяха поне два вида, защото там се преминаваше през няколко етапа.
Баща ми изпичаше чушките на тенекия на двора, после ги смилаха с доматите и пак се връщаха на импровизираното дворно огнище за варенето на крайния продукт. Междувременно в движение се купуваха и плодове и се варяха компоти или се правеха сокове. После баща ми сваляше бурканите в мазето, в което беше изградил дървени рафтове, подреждаше ги и те бяха неговата гордост. И целият този труд не е бил поради някаква прищявка, а просто беше част от отглеждането на децата и изхранването на семейството.
Днес по магазините има всичко целогодишно. И въпреки това с носталгия си спомням за онези софийски есени, в които градът замирисваше на печени чушки и лютеница. Липсват ми и ароматът и вкусът на майчините туршии и компоти, бащината патриархална радост от осигурената за фамилията зимнина.
Терзиев, София
Be the first to comment on "Спомен за миризмата на печени чушки и домашната лютеница"